Здравейте
темата е за това как вие разбирате приятелството
В момента се чувствам нарана от ена много близка приятелка знаем се от мнооого малки имали сме труднии моменти , спречквания и кавги , но пък за сметка на това сме се радвали на искрено приятелство и щастливи мигове заедно .. Аз приемам нещата така или си ми приятел или си никой , няма средно положение , да , може би съм прекалено крайна но по този начин стоят нещатат според мен ..
Много хора са заставали между нас , разделяли са ни , но сме съумявали да оправим отношенията си ...
Mислих е си дадох сметка че тя явно не приема нещата така ето и ситуацията :
Обажда ми се и казва ще дойдеш ли с мен еди си къде аз казвам да ,,, когато аз и се обадих и я попитах имам малко работа ще дойдеш ли със мен тя ми тоговори амиии Не, аз ще ходя на кафе с Иван (примерно , Иван е момче което познава от 6 -7 месеца а ние сме приятелки от 10 години ) ии това се получчава често ...
Може би съм прекалено дръзка ..
имах нужда да останах сама ии излязох сама .. разходих се в парка ии си дадох сметка за това ,, помислих си че има хора за които не съм правила нищо но ако им се обадя ще откликнат на молбата ми ии ще направят и невъзможното за да ми помогнат , за да са до мен аа не са ми толкова близки колкото нея ..
чувствам се адски тъжна ..ии точно сега нямам нужда от критика относно правопис .. просто изразете мнение ..