Ето и това:
Утро Край Морето

Ето,слънцето изгрява.Лъчите му рисуват златна пътека по теб,море.Бризът леко подухва в косите ми.Гларусите,вече будни,крачат важно по пясъка.Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море",като то е дом на красиви създания,като понякога край него се ражда и любовта.Толкова е светло!Ето двама влюбени.Вървят в утрото,хванати за ръце,боси по още незатопления от слънцето пясък.Морето нежно залива техните млади нозе.Всичко е спокойно,приказно.Чуват се само виковете на птиците и станният звук от леките удари на вълните в скалите.Някъде в далечината проблясва нещо.Знам,че са очите на малката русалка,цялата окъпана в светлина.Бяла като тебе,мое Черно море.Сияйна като утро на морския бряг.