Животът ми...Параграф,изпълнен с грешки!

[justadreams]

Нямах на кого да споделя,за това пиша тук
Едва на 19 години съм,а имам чувството,че съм живяла стотици години...Толкова съм изморена от живота ми и от хората в него.През изминалата година,ми се случиха толкова много неприятни неща,за които ми се иска да забравя.Разделих се с единственото момчето,което истински ме е обичало,не заради външността или материалното,а просто заради мен самата - защото ме задушаваше с любовта си,която сега ми липсва.След това бях с момче,което ме караше да се усмихвам непрестанно,но заради едно глупаво недоразумение,зарязах и него... И сега след толкова месеци,в които съм сама,давам равносметка,за изгубеното и полученото...Нямам приятели - реших,че и те трябва да останат в миналото,където им е мястото.И какви приятели ми бяха?Тази,която бе "най-добрата",завиждаше за всеки мой успех,за щастието ми...Всячески се опитваше,да разруши построеното от мен.Това каква приятелка е ? "Най-добрият" ми приятел,пък през цялото време бил влюбен в мен,естествено искал да натрие носа,на неговите приятели..Това какъв приятел е ? Сега съм напълно сама...Има моменти,в които се чувствам страхотно,но има и дни в които ми се иска,просто да не отворя очи.Липсва ми,онази истинска и чиста любов,която да ме кара,да се чувствам жива.Но от всичко преживяно,като че ли страхът надделява.Не мога да срещна подходящия,не мога да му се доверя.А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?

[ChildOfBodom]

ти си жалка депресарка, обиждай се ако искаш, ама "изморена от живота" LMAO, по-тъжна и жестока история не бях чела. Не ние сме те накарали да се разделиш с оня, нито пък с другия, за приятелите... трудно е да откриеш истински, но тва че не са истински не значи, че трябва да ги заебаваш тотално...

[ScarletBite]

Познато до болка...
Особено тази част:

Едва на 19 години съм,а имам чувството,че съм живяла стотици години...Толкова съм изморена от живота ми и от хората в него.

Поздрав с Моята песен... при цялото сходство в историите ни, мисля, че ще хареса и на теб - http://www.youtube.com/watch?v=KX4jAplZb0Y . И тази също - http://www.youtube.com/watch?v=s-CqGQTRg_w
Пожелавам ти всичко най-хубаво и дано намериш снопче светлина! Аз намерих снопчето светлина в себе си и оцелях. Потърси го и ти - вътре!

[justadreams]

Благодаря за милите думи Имах нужда...

[illusion1993]

По лесно е да живееш, след като си разбрала грешките си. А относно приятелите ти нали знаеш, че първо трябва да срещнеш неправилните хора за да оцениш правилните?

[jghgh]

Не знам какво да ти кажа, но не мисля, че трябва да виниш бившия си най-добър приятел, че е бил влюбен в теб.

Виж, разбирам за приятелката-кучка, но на него не му разбрах кусура - че те е харесвал и е искал да бъде с теб?

[MiMcHeToOo]

На 19 си. Цял живот имаш пред себе си.

[TooRareToDie]

“Когато мъдрият човек се загуби, не се чуди как се е загубил, а мисли как да намери пътя.“
Сами си правете изводите.

[VaMpiRKaTaaa]

Няма значение,дали си на 20 или 70,и на 20 може да си изморен от живота.
3ависи как се е стекъл той.
Продължавай напред ,ще намериш точните хора.
А отностно най-добрият ти приятел,няма нищо лошо в това,че те харесва.
Ако още обичаш старото си гадже,опитай се да си го върнеш.

[krissy7]

Мисли за бъдещето , намери любовта , приятели ... и не знам точно кво да ти кажа , започни от някъде .

[deadshadow13]

ще намериш подходящо то момче което ще те третира като принцеса не се безпокой живота е пред теб и не ги слушаи тия измети в тоя форум дето ти пишат какви ли не глупости.Всеки има неуспешна връзка-Защо?
Защото няма перфектна двойка.Перфектна двойка няма но има перфектно момче и перфектни взаимоотношения,ако го намериш то той не трябва да е поредният кифладжия,фешанче,или просто поредната мажага търсеща бройка.Мене ако питаш нищо,че съм момче ако бях 19 годишно момиче бих търсил връзка с по малък-пак идва въпрос Защо?
Ами от лично мога да кажа и общо мнение по малките тоест 15 16 годишните нормаални момчета ''НОРМАЛНИ'' не да ми одат на купончета да пият да пушат и да са отворени не такива говора за нормалните момчета който са тихички и търсят връзка.Мога да ти кажа че ще намериш по голямо щастие с тях защо то те ще те разбират и третират както е жена трябва да бъде третирана-тия на по 20 21 и нагоре 99% от тях са женкари,балъци и сякакъв друг жаргон на Бокл****.Надявам се да съм ти помогнал

[FromAutumToAshes]

Горе главата мацка. Живота е изпълнен с възходи и падения. Всичко ще се нареди, дори и да не ти се струва възможно сега. Понякога е по-лесно да се довериш на сляпо. Запомни какво ти казвам сега, дори индиректно ще видиш, че съм прав ^^

[GregoryHouse]

В такива моменти се чудя дали да съжаля човечеството или да го изтребя. Това е една депресия...ще имаш още мноого такива, не се тревожи. Такива създания сте. Свиквай или недей. Волята си е твоя, покрива, главата, надолу или главато горе, напред.

[w0sh]

Ако си хубава/симпатична можеш да се уредиш с щастие.

Но явно истината е друга

[SolemnityOfDeath]

Не. не можеш да имаш умно, забавно и грижовно момче. Все още не.

Такова си изоставила, ще изоставиш и занапред, защото, ще ме извиняват милите дами, в природата ви е да правите простотии и да мрънкате за тях. Но ще пораснеш в един момент и тогава ще се получат нещата - само когато можеш да ги оцениш.

Твоето положение на повече от 70 % е следствие от твои грешки и постъпки. Влачиш ги със себе си, това е. Затова се стараем да не правим.

[Scouser]

А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?

И аз искам същото, нищичко повече. Ама те, не става и не става..

[umri]

А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?

Имала си мило, добро и (може би) забавно момче. Сега кат не знаеш какво искаш че ти го сипат с ташаците в най-скоро време. Такива филмчета като теб "колко съм изживяла" са ми толкова смешни.. няа да коментирам..

[VaMpiRKaTaaa]

А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?

Имала си мило, добро и (може би) забавно момче. Сега кат не знаеш какво искаш че ти го сипат с ташаците в най-скоро време. Такива филмчета като теб "колко съм изживяла" са ми толкова смешни.. няа да коментирам..

Съгласна съм с umri.

[Niakoitam]

Не знам като цяло при хората ли е така...сигурно, но съм забелязал едно нещо особено сред жените, защото над тях имам по-голямо наблюдение. Когато едни мъж дава всичко за вас ви притискал прекалено много. В обратният случай пък не му било пукало за вас.
Както веднъж каза една приятелка. Искам да бъдат обичана, но мъжът да не ме задушава, но и да показва че му пука за мен. Както и казах то често ще е или едното или другото. Не може хем така, хем иначе. Да първият те е притискал, но поне си била сигурна че наистина те обича. С вторият незнам как са стояли нещата. Щом не ти е харесало съдбата ти е дала възможността да изпроваш другата страна на монетата.

[MakeMeHappy]

Вярвай в любовта,че отново ще я срещнеш!Все пак живота е пред теб,няма за какво да се тревожиш.Ще срещнеш още толкова много хора,още толкова много запознанства...

[justadreams]

Не е ли задушаване,да ме кара до работата ми и после да ме прибира?Не е ли задушаване,че започна работа,на мястото където аз работех?Не е ли задушаване,че сме на 5 метра,а той звъни да ме пита,защо се усмихвам?Не е ли задушаване да ми звънне в 22:00 и да говори с мен до 3:00 сутринта,а на другият ден да е пред дома ми и да ме пита,защо пак съм сънена,и че съм му липсвала?Не е ли задушаване,когато не вдигна,защото не съм чула телефона,да дойде пред дома ми и да вдигне скандал,защо по дяволите не съм вдигнала?Мисля,че причината да скъсаме е очевидна.Не казах,че ми липсва той,а просто любовта му,когато не бе толкова обсебваща.Най-добрият ми приятел,няма вина,че е влюбен в мен,а че разказва на всеки,че сме били заедно,че не съм можела без него и как никой нямало да ни раздели...Момчето което ме караше да се усмихвам,накрая се оказа момче,което искало да докаже любовта си като ме вкара в леглото си...За това скъсах и с него,не мисля че съм толкова глупава,за да се вкарам сама в капана.Да депресия е,която ме убива с всеки изминал ден,но не мисля,че съм направила нещо толкова ужасно,че да ме нападате всички
КАКВО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА...може ви е малко да оживея на косъм,родителите ми да се разведът и баща ми да не ме потърси половин година,дори да не се сети,че имам рожден ден?Че когато му се обадя,нямал време за това не се обадил?Че работя като луда на 2 места,за да помагам на майка си,за да се издържаме?Че не мога да събера пари,за така мечтаното висше?Наистина не съм преживяла нищо!

[MakeMeHappy]

Никой не е казал,че си направила нещо ужасно-в крайна сметка всеки има нужда от свобода и да избира хората,с които да бъде

[justadreams]

Исках просто разбиране,но не получих такова..Съжалявам,че дотегнах на всички с историята си!

[Stan4o123]

Еми,няма смисъл да се обвиняваш за това,как са се стекли обстоятелствата,просто ги приеми,поучи се от грешките и вдигай главата,друго не можеш да направиш

[SolemnityOfDeath]

E кажи го така, както си го казала горе де. Преди звучаха нещата по тотално различен начин, извинявай.

Горе главата и дерзай, съдбата често мрази, за да те предизвика да покажеш най-доброто от себе си С теб съм, поне аз.