Нямах на кого да споделя,за това пиша тук
Едва на 19 години съм,а имам чувството,че съм живяла стотици години...Толкова съм изморена от живота ми и от хората в него.През изминалата година,ми се случиха толкова много неприятни неща,за които ми се иска да забравя.Разделих се с единственото момчето,което истински ме е обичало,не заради външността или материалното,а просто заради мен самата - защото ме задушаваше с любовта си,която сега ми липсва.След това бях с момче,което ме караше да се усмихвам непрестанно,но заради едно глупаво недоразумение,зарязах и него... И сега след толкова месеци,в които съм сама,давам равносметка,за изгубеното и полученото...Нямам приятели - реших,че и те трябва да останат в миналото,където им е мястото.И какви приятели ми бяха?Тази,която бе "най-добрата",завиждаше за всеки мой успех,за щастието ми...Всячески се опитваше,да разруши построеното от мен.Това каква приятелка е ? "Най-добрият" ми приятел,пък през цялото време бил влюбен в мен,естествено искал да натрие носа,на неговите приятели..Това какъв приятел е ? Сега съм напълно сама...Има моменти,в които се чувствам страхотно,но има и дни в които ми се иска,просто да не отворя очи.Липсва ми,онази истинска и чиста любов,която да ме кара,да се чувствам жива.Но от всичко преживяно,като че ли страхът надделява.Не мога да срещна подходящия,не мога да му се доверя.А толкова ли много искам?Едно мило,добро и забавно момче,което да осмисля дните ми?!Аз ли не заслужавам щастие,или просто не ми е писано?