Ние не сме много запалени по този празник,защото не смятаме,че любовта се изразява само един ден в годината и то с получаването на плюшена играчка или нещо подобно.Аз миналата година реших да направя нещо мило и пътувах до Димитровград,където живееше тогава и бях при него 4-5 дена и на 13.02 късно вечерта му казах,че го обичам за пръв път.И тогава той малко се засмя и ми каза : "Не можа ли малко да изчакаш до 14,за да ти го кажа аз?" И оттогава си имаме нещо като наш си празник.Е,той дойде да живее в Бургас и този път не ми се наложи да пътувам по западналите влакове Разбрахме се без подаръци и този път,обаче когато дойде да ме посрещне както обикновенно след даскало,ми носеше роза и ми каза,че е само една,защото съм единствена и неповторима за него.Това е най-хубавият подарък за един човек - да знае,че е обичан и ценен.