Цитирай Първоначално написано от Chacho
Аз в началото на годината бях в подобно състояние, така че ще ти разкажа какво точно беше при мен, да прецениш дали има общо. Тази учебна година ми е важна, тъй като ми е първа като студент. Преместих се в София, оказах се в съседство със повечето ми стари приятели и първоначално всичко беше наред. Имаше страшно много купон там, може да се кажеше, че живея на пълна газ и много скоро почнах да се чудя къде е смисълът на нещата, и всичко да ми писва. Спрях да ходя в университета, с колегите ми не създадох връзки, защото нямах желание да се запознавам с нови хора. Като излизах вечерно време говорех с познати на познати, но често отказвах да се представя, за да нямаме на другия ден нищо общо. Почти спрях да спортувам, не бях пипвал да уча и общо взето и аз не знам какво точно правех. Почнах да пуша като комин от скука и отвреме навреме с 4-5 близки приятели излизахме на кафе или вечерно време. Да не говорим, че изобщо не исках да се поглеждам в огледалото, защото хич се не навиждах. Не след дълго даже започнах да се чудя, дали съм влезнал специалността, която искам да уча. Нямах мотивация за НИЩО. Е.. с времето нещата се нормализираха, но бях в няква дупка известно време, да кажем няколко месеца.
Aми и моето е горе долу подобно.. но е малко по дълго и някак ми е по шибано, в смисъл не съм написал в темата всичко защото е доста дълго и има доста обяснение.. но като цяло не ми става за първи път така обаче този път прекалено мн се задълбочи и друг път ме е държало по няколко месеца, но тоя път е по зле от всякога. Ставам абсолютно всеки ден без настроение и всичко ми е беразлично, сякаш нищо не може да ме разсмее и да ме направи весел.. отделно че не мога да си обясня защо така изгубих контатки с момичета с които сме се имали .. нз нищо не мога да си обясня.