За миг замлъкна
и шепотът, и говорът далечен,
швейцарската стрелка не цъкна
в ритъма си безконечен.

Телата ни са толкова близо,
а как умело се избягват,
в танца вълшебно
очите ти ме изгарят.

Секундата разцепи се
и механизмът спря,
пламъкът превърна се
ведно с леда.

Усети ли?
Предадох ти го с пръсти,
с извивката на китката,
с докосването.

Тогава чувствен ток премина,
градът разбуди се,
тоз тежък шум настигна
песента…и смеси се,
тъй грубо ни прекъсна.