С моя човек сме заедно от почти 3 години. Минахме през доста неща. Неща, свързани със самите нас, със семействата ни. Досега имахме както хубави, така и ужасни моменти. Имаше лъжи, изневери, разкаяния, сълзи, обиди, скандали, заплахи и прочие. И сега сме тук..
Пиша темата, защото напоследък се замислям какво точно ме кара да бъда с този човек? И когато си спомних еуфорията от нещата, които правехме заедно преди и нещата, които правим сега, стигнах до извода, че нищо не е същото и вероятно всичко е навик. Но дали е така? Дали не си вкарвам излишни глупости в главата?
Ще се радвам да прочета мненията на хора, които са били в такава ситуация.