Не смятам, че давайки правото на избор на подрастващия, това е вид манипулация. Наистина е строго индивидуално, но познавам достатъчно живи примери, които са получили известна лична свобода преди навършване на пълнолетие и са оправдали гласуваното им доверие. Разбира се, не говоря за пълна независимост, умереността е фундаментална във всеки елемент от живота ни. Смятам, че когато се прилага по подходящ начин, доверието е най-добрият начин да възпиташ чувство на отговорност у някого. Естествено трябва да си познаваш човека и да си наясно заслужава ли всичко това.

А и разликата между споделен опит и даване на възможност за избор (и съответно понасяне на позитивите/негативите от него) и споделен опит с императивен характер в стил "няма да правиш така, щото е грешно" е огромна.

Самото възпитание (от гледна точка на родителя) е доста сложна материя, за усвояването на която се иска много търпение и желание, известни човешки добродетели и безусловна вяра, че това, което правиш е издържано.

Освен това забелязах, че и твоята позиция започна да минава в по-централно поле. Слава Богу, вече не четем как сексът преди брака е осъдителен и абсолютно забранен и как получаването му е един вид награда за това, че търпим половинката си.