Тройка..

[concordia]

Не смятам, че давайки правото на избор на подрастващия, това е вид манипулация. Наистина е строго индивидуално, но познавам достатъчно живи примери, които са получили известна лична свобода преди навършване на пълнолетие и са оправдали гласуваното им доверие. Разбира се, не говоря за пълна независимост, умереността е фундаментална във всеки елемент от живота ни. Смятам, че когато се прилага по подходящ начин, доверието е най-добрият начин да възпиташ чувство на отговорност у някого. Естествено трябва да си познаваш човека и да си наясно заслужава ли всичко това.

А и разликата между споделен опит и даване на възможност за избор (и съответно понасяне на позитивите/негативите от него) и споделен опит с императивен характер в стил "няма да правиш така, щото е грешно" е огромна.

Самото възпитание (от гледна точка на родителя) е доста сложна материя, за усвояването на която се иска много търпение и желание, известни човешки добродетели и безусловна вяра, че това, което правиш е издържано.

Освен това забелязах, че и твоята позиция започна да минава в по-централно поле. Слава Богу, вече не четем как сексът преди брака е осъдителен и абсолютно забранен и как получаването му е един вид награда за това, че търпим половинката си.

color=blue]Не смятам, че давайки правото на избор на подрастващия, това е вид манипулация.

Дарк Темплар,

...Моля те да четеш нещата в техния контекст. Иначе излиза, че твърдя обратното на това, което пишеш по-горе, а, естествено не е така.

Ето го контекстът:

(Преди това говоря за тройката като право на избор. Това е много важно.)

Ако на един човек в подрастваща възраст му се внушава, че има право на избор, това е вид манипулация, защото той обективно все още не е достигнал до това - въпреки, че, за съжаление, много от възрастните са на по-ниско ниво на зрялост от много подрастващи.

И дори да се бунтува срещу тази истина и иска да докаже, че не е така, след години неизменно вижда, че е така.

Ето защо се смята за незаконно възрастен да склонява подрастващ към интимни отношения - чисто и просто, защото се счита, че подрастващият няма още пълната способност да прецени правилно положението.

На тази възраст човек е амбивалентен - хем му се иска да е напълно независим в мнението му, хем страшно много има нужда от примери и мнения на по-големи и по-зрели от него хора, които по възможност да не са родителите. Да изложиш своето, особено когато е в съгласие не само със безпосочния свят, но и с изконни нравствени понятия, не е манипулация и морализаторство, а дори, ако щеш, задължение.[/color]

Хайде сега - естествено, че на подрастващите трябва да им се дава право на избор. Но той неминуемо трябва да бъде, да го наречем - придружен. Това твърдиш и ти самият. По нищо в поста ми не личи, че става дума за пълно отричане на правото на избор у подрастващите. Просто подчертавам, че този избор не е пълноценен (и това е факт!), съгласно нормите на обществото, които ти приемаш за единствена отправна точка. От това, което твърдя, не следва, че не трябва да им се позволява да избират, или да не им се гласува доверие. Знам, че разбираш, какво искам да кажа. Единствено те моля да се придържаш към нещата в тяхната пълнота, защото така се създава изкривено мнение за моите твърдения и мотиви. Извинявай, че ти го казвам, но не е за първи или втори път вече. Пази малко авторитета ми.

]А и разликата между споделен опит и даване на възможност за избор (и съответно понасяне на позитивите/негативите от него) и споделен опит с императивен характер в стил "няма да правиш така, щото е грешно" е огромна.

...Добре, как според теб да нарека спането на трима души в едно легло. Аз, естествено, нямам опит в това отношение, но това не означава, че не мога да го окачествя като...хайде да бъде "грешно", щом искаш (щях да кажа "извращение"). Нямам опит и в абортите, и в атентатите, и в убийствата, и в търговията с роби и т.н., но имам становище по тези въпроси, и то е крайно отрицателно.

Да не се произнасяш върху нещата и да не ги определяш като правилни или неправилни според мен не издава толерантност, а опит за живот без ориентири. Е те това според мен е изкуственост, защото с такъв "багаж" човек определено не може да възпитава. Да не се заблуждаваме.

Повтарям едно нещо, което казах преди: че не смятам да манипулирам никого, защото не мога. Поднасям нещата по начина, по който смятам за най-добър, а отсрещната страна може да решава дали да ги приеме или не. Ако съзнателно или подсъзнателно съм манипулативен, толкова по-зле за мен. Но ако не е така, и ти ме окачествяваш като такъв, рискуваш да ме оклеветиш, а това (извинява, аз пак с моите ценности) е много лошо, защото настройва и другите против мен.

Извинявай, но тук искам да кажа нещо - ако ти нямаш позиция по повод на "тройката ", а само се ограничаваш до това да кажеш, че ти не би го приел, тогава би приел да го прави някой твой много близък човек (да не уточнявам родниската връзка), и то в подрастваща възраст, така ли? Тоест, би й/му казал нещо от рода на: "Аз не бих го направил, но ти си решаваш". Попитай себе си честно дали би постъпил така. Ако отговорът е положителен, следва да се запитаме за това какво за теб е възпитанието и дали не е нещо обратно на него. А ако е отрицателен, тоест да се опиташ чрез някакви средства на принуда да осуетиш това (да кажем, поне да не става в леглото ти, или поне да не бъдат четирима - извинявай малко се шегувам тук), тогава пък изпадаш от свръхтърпимата си цинична позиция. Казвам всичко това, за да видиш, че липсата на позиция си е пак позиция, и то не много удържаема.

Както казах, хората имат нужда от мнение, а не от "ти си решаваш". Това последното го знаят. Но за да реши, и мало и голямо се нуждае от насока. Затова и отварят темите тука. Както се видя, при подрастващите това "ти решаваш" е относително именно поради отсъствието на основа за съждение. "Ти решаваш" понякога просто не може да се допусне. В крайна сметка, за много неща трябва да реши родителят, а пред подрастващия стои възможността да се възбунтува и да пренебрегне решението на родителя си, или да го приеме. Това е истинският живот, Дарк Темплар. И мисля, че не аз се откъсвам от него.

Относно заключителния абзац: продължавам да мисля, че предбрачното полово общуване носи много неподозирани злини, главно за по-слабия - тоест, момичето. Тя обира пешкира, ако приятелят й припне подир друго д....., (а това на шестнадесет години е чест сценарий), което направо разбива сърцето й, ако му се е била отдала; но най-вече - тя трябва да преглътне всички последици от насилственото умъртвяване на плода (тоест, на помятането), и то без да си дава пълна сметка за мащаба на такава постъпка. И защо? Един поне човек като мен изказва мнение, противно на това на течението и, естествено, бива окачествен като какъв ли не, най-малкото от което е, че живее в друг свят. Добре, но това, което казвам е възможно и спестява огромни страдания. Заявих го в началото, а после продължих да говоря за него с оглед на последиците.

Освен това, нали си представяш как звучат такива препоръки в тема, където човекът не пита нещо друго, ами защо, аджеба, нейният приятел е толкова ограничен, че не се съгласява да покани и още един участник в шоуто? Извинявай, но човек трябва малко от малко да се съобразява за какво става дума.


Доскоро,

Конкордия