Плътскота или душевната наслада е по-силна?

[mrazqkindergarten]

Ако не виждам и не гушкам и не мачкам човека, който обичам над 2 месеца ще спра да му обичам душата.

Но така казано и аз съм за душевното.

Това са пълни глупости. Аз обичам човек, когото не съм виждала от доооста повече от 2 месеца и ти не можеш да ми докажеш, че не го обичам, защото го.Не знам ква е тая любов, дето ще изчезне за 2 месеца, явно не достатъчно силна.

По темата:Съгласна съм с мнозинството.

[ShtrudeL]

Говоря за себе си. Ти си обичай и след 3 години отсъствие ако искаш.

[againstyou]

Ако не виждам и не гушкам и не мачкам човека, който обичам над 2 месеца ще спра да му обичам душата.

Но така казано и аз съм за душевното.

Това са пълни глупости. Аз обичам човек, когото не съм виждала от доооста повече от 2 месеца и ти не можеш да ми докажеш, че не го обичам, защото го.Не знам ква е тая любов, дето ще изчезне за 2 месеца, явно не достатъчно силна.

По темата:Съгласна съм с мнозинството.

И аз мисля като теб.Само,че нали знаеш повечето са на принципа : " Далеч от очите,далеч от сърцето".

[pitfall]

Двете в едно с любимия човек = уин.

Иначе е логично, че душевното ще е, защото е по-устойчиво и всеобхватно от чисто физическата страна на нещата.

абсолютно съм съгласна

[ScarletBite]

Тук всички се изредиха да обясняват как за тях важна била душата и т.н.
Аз мисля, че сексуалността определя всичко - и насладата, и привличането. Подкрепям голяма част от теориите на Фройд (всъщност най-известните - с които съм запозната).
Да, прекрасно е да откриеш душата на човека до себе си и да почувстваш онзи топъл енергиен поток. Обаче, без да си сексуално привлечен от въпросния човек, си оставате само с потока. Сексуалността е проводник на любовта - затова мъжете и жените се търсят in the first place.
Ако няма силно физическо привличане и искри, а само привързаност и грижа, сте приятели, брат и сестра, съквартиранти, но не и любовници (дори и да правите секс).
От друга страна - ако сте само на физическо привличане (не говоря за one-night-stand -овете), изживявате страхотни моменти заедно и имате големи шансове да се влюбите истински, стига да разкриете и отворите душата си. Човешката душа е красива, даже прекрасна винаги и у всеки; всеки човек има своя уникална история, мечти и персонаж, които може да направи привлекателни, като освети с романтична светлина - дори и най-големи изверги.
Душата, споделянето и т.н. създават връзките и свързват хората, за да се справят по-лесно с живота. Сексуалността, физическото и първичното, обаче, ни помагат да отриваме душите си или по-точно - да искаме да отрием душите си. Всичко е свързано.



Поздравявам ви с най-еротичната, красива песен, правена някога. Ако обърнете внимание на превода (препоръчвам), имайте предвид, че преводачите в Ютуб са тъпи и трябва да бъде "me neither", не "me either" - от там идва част от скандалността и пикантността на това произведение на изкуството, което цензурата е забранила в по-далечни времена.
Защо точно тази песен? Това е оригиналната версия с Брижит Бардо. Историята за връзката на Серж и Брижит е много интересна. Тя, секс-идол с немалка бройка, е била много студена и пресметлива като човек - достатъчно е да се сетим как е оставила детето си на роднини, защото не го чувствала близко и свое, но пък посветила толкова време и средства за животните. Той винаги, до последно, е копнял тя да го обича и известно време се е залъгвал, че това е така. Голяма част от песните му са посветени на нея. "Je t'aime, moi non plus" е написана за нея и отразява любовната им история. Връзката им е била основно сексуална и страстна - това е, което я изпълва с такава... тръпка.
Същата песен е записана и с Джейн Бъркин, с която Серж също имал връзка. Но няма място за сравнение нито в тембъра, нито в страстта на изпълнението, нали?
Дано сте разбрали какво имам предвид.