Баба почина..

[blondyy121]

Баба ми почина преди около 2-3 часа.. Мама днес сутринта отиде на село и след 1 час ми звънна и ми каза: Баба ти си отива.. Аз бях в у-ще и не се разплаках.. След у-ще и звъннах и тя каза : Баба ти почина.. Баба ми беше на легло близо 2 години и го очаквахме този миг но все пакк..Прибрах се от у-ще и бях сама.. Още с влизането вкъщи започнах да плача и да говоря се едно баба е с мен.. Започнах да я моля да ми даде знак - нищо. Плаках много и не спрях да говоря. Успокоих се и и казах че ще ми липсва и че я обичам.. Моля ви .. кажете нещо .. каквото и да е .. просто няма на кой друг да го споделя.. [/b]

[n3zabrawiimaa]

И аз съм била така.. Колко съм плакала... Даже съм я сънувала 3-4 пъти. Майка ми каза да не плача, защото иначе няма да може да премине в другия свят спокойно. Даже ми разказа, че когато нейната баба починалаи тя много плакала, сънувала я и в съня си баба й казала да не плаче, защото иначе няма да може да си тръгне спокойно.
И моите саболезнования..

[blondyy121]

Да и аз съм чувала това.. Но аз наистина вярвам в прераждането и мисля че тя винаги ще е тук..някъде.. може би далеч - но в сърцето ми.. и вярвам в прераждането.. може би някой ден ще намеря нещо или някой в който ще бъде нейната душа..

[n3zabrawiimaa]

Точно когато почина баба ми, даваха един филм за прераждането. Как в Индонезия май беше, един мъж с детенце (починала е майката на мъжа) отива при такава, която разбира тези неща и му казва, че майка му се е преродила в детето му. Интерсно предаване беше, само, че те не помнят нищо от предишния си живот и т.н. И аз вярвам! Даже много!

[OopsIveForgotMyPassword]

Мойте съболезнования.. И моята баба почина вчера.. Днес беше погребението и като цяло не ми се отрази добре..

[blondyy121]

А ааз утре съм на погребение и нз кво да праа.. да плача ли .. да стоя ли .. да не ида ли ??? не знам ох аз поне се успокоих щото знам че винаги ще е до мен..

[Greennight]

Ще ти мине.И аз бях така като почина дядо ми.

[SmilezZz]

Нормално е да се чувстваш така..Ще го преодолееш..
А това,че е била на легло близо 2 години - трябва да те накара
да се радваш,че вече се е оттървала от болките,които е изпитвала..Знам,че ти е трудно,но просто бъди силна..

[blondyy121]

да .. аз чесно да ви кажа предпочитам да умра отколкото да се мъча като нея.. тя само плачеше и викаше дядо и който е починал преди 50 години ..

[Greennight]

Спокойно бе човек...На всеки му идва времето,рано или късно.Предполагам,че е поне на 65-70 години жената,така че си е поживяла спокойно...

[SladkaZagadka]

да .. аз чесно да ви кажа предпочитам да умра отколкото да се мъча като нея.. тя само плачеше и викаше дядо и който е починал преди 50 години ..

охх милата ...

И аз бях точно като теб . Баба беше много стара, не бяхме много близки, като дойде у дома, обаче, се случи инцидент и една мъничка рана постепенно се инфектира, разрастна, завзе целият крак и така нататък ии просто не помнеше нищо, викаше мъжа й - т.е. дядо ми, и 2 години на легло като беше у нас нищо не можеше, не правеше .. а беше толкова жизнена .. . И така се случи, че като я водиха на лекари, тоест 2 пъти за месец , всеки месец, както и дядо, им даваха погребални визитки .. ужасно беше, докато накрая не се пренесе на 1 по-добро място ..

[kyka1]

Баба ми почина преди около 2-3 часа.. Мама днес сутринта отиде на село и след 1 час ми звънна и ми каза: Баба ти си отива.. Аз бях в у-ще и не се разплаках.. След у-ще и звъннах и тя каза : Баба ти почина.. Баба ми беше на легло близо 2 години и го очаквахме този миг но все пакк..Прибрах се от у-ще и бях сама.. Още с влизането вкъщи започнах да плача и да говоря се едно баба е с мен.. Започнах да я моля да ми даде знак - нищо. Плаках много и не спрях да говоря. Успокоих се и и казах че ще ми липсва и че я обичам.. Моля ви .. кажете нещо .. каквото и да е .. просто няма на кой друг да го споделя.. [/b]

Моя дядо като почина се бях отчаял много и много плаках.Но след това си натяквах, че сега е на по - добро място и не го боли

[Nakadah]

Съболезнования, но колкото по-малко говориш/мислиш за нея толкова по-добре...

[betunka]

мила спокойно както казаха в по-горните постове сега поне се е отървала от мъките айде сега се успокой

[BladeDancer]

Всички ще си умрем. Радвай се че баба ти е живяла добре и си е изживяла живота по най-добрия начин. Новото замества старото в тоя свят така ще бъде няма смисъл от циврене и така нататък...

[Aily]

Моите съболезнования! Много добре знам как се чувстваш, защото миналото лято, тъкмо бях станала на 16, майка ми почина. Единственото, което мога да ти кажа е, че не трябва да си сдържаш болката, защото в един момент просто рухваш. В същото време не трябва да мислиш само за това, защото тогава може да се побъркаш. Хубаво е да вярваш, че духа и още го има, аз вярвам и това ми помага. Просто трябва да мине време и всичко ще се оправи. Колкото и да е жалко, вече е станало. Мисли позитивно и като имаш нужда да поговориш изобщо не се колебай, ами потърси най-близкия роднина или приятел, това също помага!

[nellynka1]

Баба ми почина преди няма и месец и още по лошото беше, че никой не очакваше че ще си отиде така бързо.Мама ми каза бааб ти е болна и баба след 2дни умря.Беше ми много близка.Плаках много на погребението, но след това някак не ми се плачеше.Знам че баба не иска да плача, но понякога просто много ми липсва и тепърва започва да ми липсва.Но такъв е живота,смъртта няма да подмине никой.

[SK0RP10N]

Сега се връщам от село - носихме 40 дни ан дядо ми
Разбирам те напълно, какво чувстваш.
За мен този човек бе един от най-близките ми, защото от цялата рода, май само той се държеше с мен като с човек. Винаги ме подкрепяше, помагаше ми с каквото можеше, показваше ми, какво значи да бъдеш обичан от някого.
Почина на 6. януари, 4-5 дена след като бе хоспитализиран, защото хемоглобинът му бе паднал критично - при норма 140 единици, неговият бе 48.

Нормално е да плачеш и да идеш на погребението, все пак ти е баба.
Аз бях на погребението на дядо ми и тъй като то бе на село, там няма катафалки, а ковчегът със смъртника се транспортира със селския трактор.Но понеже гробището е на баир, трябваше някой, който да е в каросерията на трактора и да крепи ковчега, за да не падне. Този някой бях аз, защото повечето от присъстващите бяха жени и стари хора.

Видях, че един потребител в началото на тази страница на темата е изгубил майка си, за което искрено съжалявам. Само мога да предполагам, какво му/и е било (а и в момента е).

Моите съболезнования

[MakeMeHappy]

Ще отмине...просто първите няколко месеца е много кофти-знам го от личен опит,но след това искаш,неискаш трябва да свикваш с липсата му

[bibss]

Охх знам колко е тежко...
Първо почина дядо ми, после пра-баба ми,която се знаеше,че ще си отиде,защото беше на преклонна възраст 91год, а след това и баща ми..
Като ми се случиха всички тези неща първоначално направо не знаех къде се намирам.. бях ужасена и прекалено разстроена, плачех .. но с времето спрях,защото знам, че и да плача и да не плача те няма да се върнат.. и аз вярвам,че сега те са на едно по-добро място.. и винаги ще останат в моето сърце и ще ме закрилят..
Не се отчайвай гледай напред и върви с мисълта,че баба ти е някъде там и те подкрепя..

[Mooo6no]

Моите съболезнования! Нека бъде запомнена с добро.

[GD]

Искрени съболезнования за баба ти. Лека и пръст, нека почива в мир!!!

[DarkGirll]

моите саболезнования..

[TVDQueen]

Темета е от 8-ми обаче не пречи да изкажа и моите съболезнования.Минала съм по този път.Пра баба ми, която ми беше наистина много, много близка.Тя ме беше гледала докато не тръгнах на училище.И когато почина наистина плаках много, но сега като се сетя за нея просто се усмихвам и се радвам, че е на едно по-добро място, защото преди да почине беше много болна.Правиха й операции и какво ли не.Винаги пази спомена за нея и не я забравяй.С времето ще мине Smile

[FATALITY]

Моите съболезнования. Знам колко е тежко да изгубиш близък човек, но трябва да се успокоиш. А и сега тя ще е на по-добро място, нали знаеш.