Мъжът на мечтите ми учи на 400+ км от града ни. Виждаме се 2- 3 пъти месечно, за по 3- 4 дни. Понякога и повече, зависи.
Аз мисля, че разстоянието е вид изпитание за връзката ни- ако успеем да го преодолеем, тогава тя наистина има бъдеще.
Интересното е, че (въпреки че почти постоянно го няма) това е най- истинската ми връзка. Не ми е омръзнал, няма еднообразие, даже не мога да погледна друг мъж...
Та, мисълта ми е, разстоянието не е особен фактор... само усложнява нещата. Ако двама човека искат да са заедно, то тогава няма какво да им попречи.

ПП: Обичам те, слънце!