Ах ... Толкова ми е тежко и гадно, че няма на къде.. Нима истинското приятелство наистина не съществува ? Нима никога няма да мога да намеря свестен човек, с който да споделям и радостите и мъките, с който да си помагаме в трудни ситуации, на който да се доверявам безрезервно... Не братче няма. Все някой те използва, все някои те замества, все някои ти говори зад гърба. Как ми се иска някой ден да срещна такъв приятел, какъвто искам. Не че нямам никакви приятели, напротив имам. Старите си заминаха.. Нови се появиха... Няма ли на този свят някои добър, отзивчив човек, който не те използва за щяло и нещяло.. Приятелите не са резервни кабели,които да захвърлиш в багажника и да вадиш само при спешни случаи. Някои хора обичат големите компании.. Няма лошо и аз ги харесвам, обичам да съм сред хора.. Но все пак се чувствам самотна... Започвам все повече и повече да се отчайвам ... Плаче ми се. . .