Никога не е късно да имаш щастливо детство

[ShtrudeL]

[b]Детство. Дете. Детински... Понякога като комплимент, понякога като обвинение. Вдетенен. Това е влюбването. Розови очила за основното и черни за страничното. Влюбването е като вълн

[SemperArdens]

random разхвърляни мисли

считам, че ще бъде по-добре да ги запазиш за блога си, в който определен кръг читатели ще ги оценят подобаващо.

[w0sh]

Не схванах нищо.

[CanisDirus]

Хоризонтът днес е отвесен!
Хоризонтална
е и моята мисъл.
Полегнала върху дюшека
на моето
детство.
Дюшекът е пълен
с мечти и
динамит.
хей, Земя, чуваш ли ме?
Ще те хвърля във въздуха, защото ходиш гола.
Наметни се с мъглата
на забравата,
в която ще потъне моето небесносиньо
АЗ!

[semantics]

^
http://bliodj.blogspot.com/2009/01/blog-post_1904.html

[reoffender]

Това е форум, не дневник, да?
Забелязала съм,че имаш няк'ва 'нужда' едва ли не, да натрапваш на хората какво дете си, и прочие.

[machoka]

Обичам дъждовните вечери, когато си на топло пред камината и топлината огрява лицето ти, което попива същата тази топлина и затваря клепачите ти. Обичам тъмнината, от която единствено се показва пламъка на нещо пленяващо. Обичам пода върху който лежим с часове сгушени като мързеливи котета, на които им се спи толкова много, но въпреки това намират сили да гледат пламъците и да усещат допира си. Обичам да прокарвам пръсти през твоите, да галя дланите ти и да рисувам върху кожата ти. Господи мога да го правя с часове. Обичам да разрошвам косата ти и да докосвам лицето си в твоето. Обичам когато вплетем краката си и мърдаме с пръсти, обичам да те гледам как спиш, обичам да си играеш с косата ми. Обичам да лежа на земята до теб, да гледаме тавана и да си говорим с часове за нереалните ни красиви мечти. Обичам онзи момент,онзи час, онова време...наше и единствено. Обичам малката стая в която цари хаоса на нещо красиво,топло и уютно. Защото в този момент е единствения свят...нашият.

[Greennight]

Подозирам,че от теб ще излезе добра поетеса

[machoka]

Да бе, странно е некак си..

от една страна имаш баблюги на задника и боб чорба останала по устата и си напълно реална. От друга страна светъл ореол е грейнал над муцунката ти и ти летиш заедно с него нейде из пространството и си баси шизо неизживяно-детство френикЪТ.

обичам битовизЪма и да ми лъха на чесън.

И аз не схващам, де!ба.

[Blab]

//има нещо овенско/близнажко в теб, което оказва много интересно влияние върху водната основа

от всичките ти текстове (твои и чужди, които припознаваш за себе си) разбирам, че имаш нужда да се споделяш с някого. вярвам, все се намира някой сродник наоколо; ако ли не, пожелавам,)

[machoka]

един к!ур от мен за тъпата действителност, дебел и приказен.

[strave]

Не ми се чете,Шруди не се обиждай,тия дни ще хвърля едно око обстойно над текста за да видя какво конкретно те мъчи. Иначе първосигнало четейки само заглавието -все повече ми се струва,че като деца бързаме да порастнем,а после с носталгия искаме да върнем дните вече минали безвъзвратно.Страна работа сме хората,малко са хората с реална преценка за времето си и малко са доволни от това че живеят днес.

[babity]

Само мен ли постът на Канис ме е развълнувал най - много от цялата тема?

[realantisocial]

Представете си ситуацията, в която младеж си харесва щрудела и решава да я заиграва. Докато се опитва да я впечатли, тя си смуче палеца и отговаря само на "гу-гу". Скандално.

Вариант две е нецензуриран, ако получа зелена свелтина може да ви го кажа.

[HoldFast]

Вариант две е нецензуриран, ако получа зелена свелтина може да ви го кажа.

Аре, аре. И да не се налага да пиша пак, че с една ръка си е мъка.

[baceto]

http://www.maverick2000.net/ZDP/R2P2.jpg

ушев, също те пуска да минеш!!!

[realantisocial]

щрудела "прави любов" с приятеля си... в сюблимния, най-горещ момент на близост тя изпищява : "О!!!" Младежът смутен пита : "Какво има мило ... " преди да забележи, че тя е възмутена от поведението на лошите в анимационната поредица Чип и Дейл. Или от подмолната стратегия на Том в "Том и Джери".



Шоколад.
Лилаво.
Фъстъци.
Детство.