Да и на мен ми беше много мъчно за стария клас и сега много ми се иска пак да сме заедно, защото съм осми клас, но наистина когато се запознаеш с нови хора и се забавлявате , в тези моменти сякаш забравяш , че преди това си имала друг клас. Аз обаче като отивам сутрин на училище и виждам стари по малко приятели, които още учат в старото даскало ми става много гадно, че не съм пак със тях обаче щом влезна в новото даскало и си казвам че за нищо на света не бих заменила тези хора с които съм сега. Въпреки че в някой моменти ми липсва това да съм седми клас и да съм от най-големите в училище сега съм най малка старите даскали с които сега сме приятели и всички мигове заедно преживява се в гимназията наистина порасваме и никой не се държи с теб като с най-малък а по скоро като с равен. Не се притеснявай всичко е до момента до който опознаеш колко страхотни и невероятни са новите хора с които ще прекараш последната част от "детството си" . Миналата година питах сестра ми и тя каза че с приятелите с които е била в седми клас почти не е поддържала връзки само с най- близките и с тези с които с в едно даскало. Няма страшно бързо ще преодолееш всичко