Да се влюбиш в най-добрия си приятел..

[Alexschy]

Ами аз в момента съм влюбена в най-добрия си приятек и нз какво да правя

[eXxXciTeD]

голямо приятелство между момче и момиче за дълго време, без поне у единия да се появят чувства... не мисля

[sladur4etyYy]

имах си най- добър приятел преди време. всичко казвахме. после той ми се обясни в любов, отрязах го. след около година тръгнах с братовчед му, а с него вече не си говорихме, не се и виждахме. към днешна дата нямам представа какво става с него, само от време на време чувам по нещичко. това с най- добрите приятели просто не се получава.

[eXxXciTeD]

Със sladur4etYyY сме доста нестандартен случай в това отношение

[sladur4etyYy]

има го и тоя момент.

[qsiii]

той знаеше че го харесвам и той дори първи ми каза че има чувства към мен , но не исках да тръгна с него защото после като скъсаме няма да ми бъде дори и приятел

[darkness848]

Предполагам, че на доста хора им се е случвало да се влюбят в най-добрия си приятел/ка.
На мен лично не, но ако ми се беше случило определено не бих му казала... Щях да си повтарям, че той е само приятел и ще се опитам да го погледна от страната на приятел.
Може би е нормално да се влюбиш... Все пак той те разбира, изслушва те, разсмива те, винаги е до теб и т.н и т.н. Но разбира се, че ще прави всичко това. Нали той е най-добрият ти ПРИЯТЕЛ!
Мисля, че всичко на всичко има само три варианта.
1 - Да му признаеш за чувствата си, но той да не те чувства като нещо повече от най-добър приятел.
2 - Да му признаеш за чувствата си, той да не ти отвърне със същото, но да продължите да си бъдете приятели.
3 - Да му признаеш за чувствата си, той да ти отвърне със същото, но не мисля, че ако станете гаджета нещата ще са същите... Начина по който ще си говорите и ще се държите един към друг, може би вече ще са по-различни.
Но според мен, ако си влюбен в свой най-добър приятел/ка, не му казвай... Както по-горе са казали след време чувствата ще отшумят, но ще си запазите приятелството.
Все пак загубени чувства са по-добре от загубен приятел.

[sweetpunk]

Това е едно от най - неприятните неща в живота, да гледаш как много близък човек страда по твоя вина. На мен ми се случи преди известно време .. Таа историята ми е следната: Познаваме се от както се помня, израснали сме заедно, винаги сме били много близки (освен през времето когато той беше порастнал, а аз още бях малка (той на 25, аз на 17), винаги сме споделяли общи интереси, от него знам много неща за живота, винаги ми е помагал в трудни ситуации, подкрепял ме е и е изслушвал всяка моя детинска простотия без да каже и дума ... И след един определен момент стана съвсем различен, все едно не беше същия човек, все едно нещо в него се пречупи, нямаше я онази весела усмивка, не беше моя лигльо, който гледаше през розови очила .. При всеки мой опит да разбера какво става той просто машинално сменяше темата, което ме подлудяваше, защото до този момент просто нямаше нещо, което да не знаем един за друг, всяка една малка срамна тайна, абсолютно всичко ... След поредната ми провалена връзка, той беше единствения, на който можех да споделя. Спомням си сякаш беше вчера какво ми каза "Не разбираш ли, че те обичам повече от всичко, че ме боли да те гледам как те нараняват, не осъзнаваш ли, че ако си с мен никога повече няма да те боли. Кога ще осъзнаеш, че няма да намериш човек, който да те обича повече от мен ... Спри да търсиш и се огледай, това, което винаги си искала е било на една ръка разстояние, но ти никога не го осъзна" .. след, което си тръгна и не се видяхме месец .. Беше ми тъпо да му се обадя, незнаех какво да му кажа, за пръв път от толкова години незнаех как да постъпя, с него си тръгна и една част от живота ми, от мен самата. Всяко място ми навяваше спомени, всеки човек, всяка реплика, която е използвал и наистина ми беше много трудно да го преодолея, винаги когато ми е било трудно той е бил до мен и изведнъж го няма ... Един ден ми се обади, каза че това е било просто момент на слабост и не иска нищо да се променя, не искал да ме загуби само защото не споделям неговите чувства, искал всичко да си е по старому, някак си щал да преглътне всичко и отново да ми е просто приятел, но за мое голямо съжаление това не стана .. Никога вече нещата няма да са същите, преди говорех с него все едно мисля на глас, но сега преценявам всяка дума, обмислям всичко, което му казвам, за да не го натоварвам допълнително, просто онази свобода я няма .. И двамата знаем, че нещата никога няма да са същите, опитваме се да се прикрием, но се познаваме толкова добре, че само докато го погледна и нещо в мен болезнено се свива, знаейки, че го наранявам със всяка моя стъпка ... Няма по - истинско приятелство от това между момче и момиче, но и няма по - болезнено

[Kobayashi]

Ъъъъъъъъ,най-най-най-кофти чувството.
Един ден се събудих с него,и си казах,че това не може да е истина.Той и не беше много хубав,какво му бях харесала? Казах си,че ще изчакам да видя дали чувствата ще изчезнат от само себе си,така и се случи! Радвам се,че така се случи,щото мойта най-добра приятелка беше влюбена в него от много време.

[invisibl3]

Случва ми се в момента.... и нямам представа как да постъпя...

[strave]

Харесвал съм и в момента харесвам една приятелка,но не виждам смисъл да споделям,просто защото това е увлечение,а не нещо сериозно.Пък малко или много човек когта харесва,а и е влюбен търси начин да го покаже на другия.Винаги съм бил зад тезата,че приятелството е една от най-добрите предпоставки за една връзка,най-малкото защото вече има едно изградено доверие,което просто е подплътено от силни чувства,но и това е и предпоставка за болезнена раздяла после и то два пъти по-болезнена.