Кофти ситуация. Знам, защото и аз съм на това дережде. В смисъл, без да искам си се влюбих в нея и сега наистина не знам какво да правя. Лошото е, че вече не съм малък, познавам си я от 5-6 години и никога не ми е била безразлична. Но и никога не ми е било толкова тежко. И при положение, че тя си има сериозен приятел, с това живея. Но преди няколко дни разбрах, че може би вече не съм й чак най-най-добър приятел. Животът си тече, колегите се сменят и може би е нормално тя да се сприятели с един от всичките си колеги. А ако прибавим и факта, че вероятно ще я виждам още само година, докато замине извън България, осъзнавам, че може би не искам нещо красиво и сравнително дълготрайно да остане току-така в спомените без да й кажа. Е, мнението над мен ми дава известна доза увереност, пък и аз нищо не очаквам от нея, но не искам така да тая чувствата си.
Не знам... Не съм в състояние да дам съвет, не съм и убеден, че ще се вслушам, ако получа такъв. Просто имах нужда да напиша тези редове.