Ами на мен гажето ми в началото ми беше най-добър приятел. Аз се влюбих в него първа, но не съм си признавала. Случи се така че правихме секс и на двамата ни беше първи път. От моя страна беше с чувства тогава от негова не знам. После с течение на обстоятелствата ставахме все по -близки и по-близки. Той ми беше казал че сам е разбрал че имам чувства към него и ми беше казал че за него аз съм най-добрата му приятелка. Заболя ме, но нямах избор тогава. Не вярвах че някога ще ме обикне, но тайничко си бях поставила за цел да се опитам да дам всичко от себе си той да се влюби в мен. И всъщност без да правя нищо особено явно в следствие на това че прекарвахме много време заедно явно и той ме заобича. Почна да ми казва че ме обича ама като на шега и аз си мислих че е така и не влагах някакви надежди. Докато той ми каза по скайп че е наистина така но му било трудно да ми каже по друг начин освен като на шега. Нито ми е предлагал да станем гаджета нито нещо такова просто в един момент бяхме и имам чувството че колкото повече време сме заедно толкова по близки ставаме. Та той дори ми говори че иска да има бъдеще с мен, което малко или много означава че наистина ме обича. Много съм щастлива с него. Но признавам че много щеше да ме боли ако сега не бяхме заедно защото съм адски влюбена и трудно щях да го преживея ако не беше станало така. Коварно си е да влюбиш в най-добър приятел ако чувствата не са взаимни.