Това е едно от най - неприятните неща в живота, да гледаш как много близък човек страда по твоя вина. На мен ми се случи преди известно време .. Таа историята ми е следната: Познаваме се от както се помня, израснали сме заедно, винаги сме били много близки (освен през времето когато той беше порастнал, а аз още бях малка (той на 25, аз на 17), винаги сме споделяли общи интереси, от него знам много неща за живота, винаги ми е помагал в трудни ситуации, подкрепял ме е и е изслушвал всяка моя детинска простотия без да каже и дума ... И след един определен момент стана съвсем различен, все едно не беше същия човек, все едно нещо в него се пречупи, нямаше я онази весела усмивка, не беше моя лигльо, който гледаше през розови очила .. При всеки мой опит да разбера какво става той просто машинално сменяше темата, което ме подлудяваше, защото до този момент просто нямаше нещо, което да не знаем един за друг, всяка една малка срамна тайна, абсолютно всичко ... След поредната ми провалена връзка, той беше единствения, на който можех да споделя. Спомням си сякаш беше вчера какво ми каза "Не разбираш ли, че те обичам повече от всичко, че ме боли да те гледам как те нараняват, не осъзнаваш ли, че ако си с мен никога повече няма да те боли. Кога ще осъзнаеш, че няма да намериш човек, който да те обича повече от мен ... Спри да търсиш и се огледай, това, което винаги си искала е било на една ръка разстояние, но ти никога не го осъзна" .. след, което си тръгна и не се видяхме месец .. Беше ми тъпо да му се обадя, незнаех какво да му кажа, за пръв път от толкова години незнаех как да постъпя, с него си тръгна и една част от живота ми, от мен самата. Всяко място ми навяваше спомени, всеки човек, всяка реплика, която е използвал и наистина ми беше много трудно да го преодолея, винаги когато ми е било трудно той е бил до мен и изведнъж го няма ... Един ден ми се обади, каза че това е било просто момент на слабост и не иска нищо да се променя, не искал да ме загуби само защото не споделям неговите чувства, искал всичко да си е по старому, някак си щал да преглътне всичко и отново да ми е просто приятел, но за мое голямо съжаление това не стана .. Никога вече нещата няма да са същите, преди говорех с него все едно мисля на глас, но сега преценявам всяка дума, обмислям всичко, което му казвам, за да не го натоварвам допълнително, просто онази свобода я няма .. И двамата знаем, че нещата никога няма да са същите, опитваме се да се прикрием, но се познаваме толкова добре, че само докато го погледна и нещо в мен болезнено се свива, знаейки, че го наранявам със всяка моя стъпка ... Няма по - истинско приятелство от това между момче и момиче, но и няма по - болезнено