- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Права ли съм, когато мисля за раздяла?
Всичко започна преди 3 години, когато се запознах с него. Отначало всичко беше прекрасно, както в повечето връзки. Прекарвахме всеки ден заедно. Тогава бях на 17 години и си мислех, че е достатъчно в една връзка да има чувства, привързаност или по-точно любов, каквото имаше между нас. И днес, след всички премеждия и проблеми оставаме заедно. Да, имахме си проблеми и грешки. Разделяли сме се, и аз съм била наранена, както и той. Само че между нас винаги имаше различия, на които тогава просто не обръщах внимание. Докато аз имах високи оценки в училище и се стремях нагоре, неговите разбирания бяха, че е тъпо да учиш... и един вид се чувствах неудобно, когато говорех за това. Моята цел беше да отида да уча и в крайна сметка го постигнах. Докато той сякаш няма цел. Сега, когато още сме заедно, аз уча, а лятото дори мисля да започна работа, защото не ми е никак лесно, а той по цял ден или е с приятели(гледат филм или някъде навън) или спи. Общо взето за човек на неговите години(22) не го считам за нормално. Да, във връзката ни има чувства, но не съм ли права, че за да се гради нещо повече трябва да има и повече?
Тези мисли са ми в главата от близо 2-3 месеца и се чувствам в една ситуация без изход, защото колкото пъти говорим, че човек трябва да има някакъв план за бъдещето, защото след време трябва да се оправяме сами и никой няма да ни помага, той звучи адски уверено, но в същото време нищо не прави. От тук всичко ме навежда на една скорошна раздяла, защото вече мисля по малко по различен начин за годините си и просто искам да постигам целите си. И все пак съм доста объркана и все още не съм сигурна дали съм права или не, затова ви моля за съвет.
Вървите в различни посоки.Предполагам е по-добре да се разделите.
Чувствата ти към него изстинали ли са?Единственият проблем е,че той няма план за бъдещето...явно просто е такъв.Има хора,които не обичат да плануват,а оставят нещата да се случват.Помисли си добре дали искаш да се разделите и дали няма да съжеляваш после,защото рядко са намира човек,с който да прекараш толкова време.![]()
Иди си търси късмета на друго място - трябва ти човек, който иска да се развива също като теб. Този индивид най-вероятно само ще те дърпа надолу докато се ожените, ти работиш, чистиш, готвиш, гледаш децата, пазаруваш и му се молиш да започне работа като раздавач на вестници, защото не се изискват такива големи физически усилиячестито ти щастие
(>O_o)>
За една функционираща и сериозна връзка с перспективи не стигат само чувства. Трябва да има общ поглед над нещата, да имате цели, които да преследвате заедно, подкрепа. Ако разбиранията ви за живота се различават толкова много не виждам как бихте могли да градите общо бъдеще.
Относно приятеля ти... както си го описала на мен ми звучи като класически нехранимайко. Не може на 22 години "мъж" да бездейства по цял ден, да нехае за бъдещето си и съзнателно да си пропилява живота. Аз с такъв плужек (извини ме) не бих могла да бъда. Но все пак ти си преценяваш.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
С последното ми гадже една от причините поради които да се разделим беше,че сме много различни.Както каза ти,единия човек има цели а другия просто си живее ден за ден.Не знам,ако си мислиш,че любовта ще победи всичко,не се разделяйте.Но пък трябва да продължиш живота си според мен.
За истински сериозна връзка,се иска истински сериозен човек.Със стабилна работа.Но все пак ти си решава.Имайки предвид,че 3-години не са никак малко враме.![]()
Точно пък със стабилна работа ли ? И за ко ? Да може да я издържа лиПървоначално написано от VaMpiRKaTaaa
![]()
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Оставяй го тоя , вече сте на възраст и ако се стигне до брак ти ще трябва да чистиш, переш, работиш, да изкарваш пари и да издържаш семейството, пък той само ше си лежи и ше си гледа кефа. Такъв мъж не ти трябва, намери си някой надежден, който ще може да ти оказва някаква помощ , и няма да се налага ти да го издържаш нон стоп.
Никоя съм.Но-и всяка.Истина съм.И не съм.Призрак чакан и нечакан в люлката на твоя сън.Плаша те.И те привличам.Вая те.И те руша.И от нищо всичко ставам за горката ти душа. ~~~~
Не.Първоначално написано от BlindedAngel
Имайки предвид,че три години за млади хора са страшно много време и от тук на там,ако искат да живеят заедно деца примерно..трябва да имат стабилна работа,жилище в,което да живеят..
Така казано - да, но преди малко звучеше все едно е задължителен едва ли не да я издържаПървоначално написано от VaMpiRKaTaaa
![]()
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
E,щом е сериозна,дългогодишна връзка е особено,ако жевеят заедно,няма да е приятно единият да работи,a другият са си се излежава в тяx.Първоначално написано от BlindedAngel
Е момичето не спомена, но силно ме съмнява момче на 22 години, ако не учи, то и да не работи.Предполагам има работа, просто да му остава повече свободно време.И моята работа е такава че ми остава много свободно време и най - често съм някъде с приятели, но това не означава че съм несериозен.Просто се възползвам от свободното време![]()
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Не, той не работи.Първоначално написано от BlindedAngel
Не ме разбирайте погрешно. Аз адски много държа на него и дори не мога да си представя да се разделим. Но тези мисли, че различията ни вече са прекалено много. Например аз искам да завърша и да си намеря добра и стабилна работа, за да мога да водя някакъв нормален живот, доколкото е възможно това за един обикновен човек в България. Докато той пропилява времето си. Обича ме, не го отричам. Определено от тази гледна точка трудно бих намерила някой друг като него! И е напълно взаимно, но когато стане въпрос за сериозните неща, той просто все гледа да отлага. За кога? В крайна сметка 3 години не са малко и искам да знам дали си струва да продължим заедно. И не ме разбирайте погрешно. Не съм някоя материалистка, която мисли само за това някой да я издържа. Първата ми цел е да мога сама да се издържам. От него искам само сериозно отнишение и действия, които да ми покажат, че можем да изградим нещо заедно. Само че всичко е само на приказки.
Е добре - не работи, не учи ? Кой тогава му дава пари и т.н.Техните ?!? Да не би да наследи след време някакъв бизнес или земи че го дава така през просото![]()
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Не ни ги обяснявай на нас тези неща, а на него. Дай му ултиматум. Кажи му, че искаш сериозен човек до себе, някой на когото може да се разчита. Ако държи на теб ще положи усилие и ще се промени. Но изисквай от него действия, а не празни обещания. Може да му дадеш някакъв срок. Ако и след време няма промяна тогава ти трябва да решиш дали би могла да живееш с такъв човек.
Казваш, че не можеш да си представиш да се разделите. А можеш ли да си представиш бъдещия си живот с такъв човек?
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Щом ни питаш е ясно, че имаш някви съмнения.Значи аз за разлика от другите ще ти кажа, че НЕ бих го оставила на твое място, щом си те обича и още сте заедно след толкова време.А и в крайна сметка той може да се осъзнае и да се промени, дори е доста възможно.Той при техните ли живее?Ако искате да живеете заедно евентуално, трябва да се замисли. И другото, което е, че не може да очакваш от един човек да е перфектен и да сте на 100 процента еднакви.. Според мене е въпрос на самоосъзнаване неговото, явно е решил да си живее живота засега.![]()
Постъпи грешно... с правилното момиче.
Според мен е по-добре да се разделите. В бъдеще ситуацията ще става по-зле. Ти ще постигаш все повече и повече, а той ще продължава да лентяйства. Авно просто си е такъв и това няма да се промени, а теб ще те дразни все повече и повече.. А ще дойде и ден, когато ще ти се наложи да го издържащ, докато той по цял ден спи и излиза с приятели (имам предвид ако останете заедно и един ден решите да сте семейство). Наистина е по-добре да се разделите..