Ммм да помисля.. НИЩО.
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат