Ето го и моя проблем.
Още от първи клас не се справях добре по физическо. Не бях силна физически, не можех да бягам бързо и т. н.. И още оттогава съм си втълпила, че не мога. Вече като пораснах, започнах да се справям по-добре когато ме изпитват, но когато играем гледам само топката да не попада в мен, а ако ми се наложи да играя започвам да треперя, сковавам се и от притеснение не мога да играя. Но понякога започвам да си мисля, че май не съм толкова зле колкото си мисля. Например веднъж господина ни накара да тичаме до коша и да се опитваме да вкарваме топката там. И първия път не вкарах, защото се притеснявах както винаги. Но втория път успях, при това с голяма точност. Тогава сякаш ми се вдигна самочувствието и на следващите пъти пак вкарвах със същата точност. И съм забелязала, че на мен ми трябва някой да ми каже колко добре се справям, но и да е искрен с мен. Мисля си, че целия проблем се корени в притеснението ми, а не в това че не мога. Как да го преодолея това гадно притеснение???