За тези неща, които изброи Щрудел, и аз не обичам да говоря.
Не знам защо, но за политика с мъже не обичам да говоря. Аз все си мисля, че съм права за всичко и супер много му разбирам , a повечето мъже също мислят така за себе си и ми коравеят насреща, и се получава кофти.

Обичам да говоря за ..... себе си
за култура, изкуство, философия
напоследък за бойни спортове и бойни изкуства, но главно за техники, философия на боя и т.н., а не толкова какво последно съм гледала по К1 и т.н.
за хората обичам да разговарявам
за отношенията между тях, за чувства .. но тук е пипкаво - ако се случи нещо от сорта на "леля ми, баща ми, дядо ми" или "аз много обичах бившата ми, а тя ми направи това, а после онова" идва нетактично и прекалено като за 1ва среща. Не се говори за прекалено лични неща на 1ва среща.

Бтв, още нещо - малко ни в клин, ни в ръкав, но аз лично мразя да ми се хвалят. Лъха ми на комплекси, така че разговори "колко съм забил", "имам еди-ква-си бройка", "приятелите ми имат еди-ква-си бройка" или "к'ва пара е часовника" ги запазваш за бирата с приятели, а не на среща с качествено момиче. Изключително много ме отблъскват подобни теми. Всяка, която е по-проницателна, директно ще те отпише, ако седнеш да й се правиш къв си, що си, особено ако нямаш покритие.

За комплименти .. обожавам ги!
Кофтито е, че ако не съм влюбена в човека или не изпитвам някакъв минимален интерес, ми е по-скоро жалък, когато ме хвали и го оплаквам мислено, че цялото му старание един вид се проявява като "унижение" - въпреки че реално не е унижение да дадеш нещо от себе си и да зарадваш някого. Тъпа женска логика, признавам си.

И тъй като ти, авторе, не знаеш дали някоя те харесва, по-внимателно с комплиментите и ги подбирай с вкус, не използвай клишета. Направи един, ама запомнящ се комплимент, а не серия от клиширани. -> ТУК
(впрочем, тоя сайт е много добър)