Здравейте...
Не бях влизала във форума от сума ти време, ноо ето, че дойде и моя час. Ще се опитам да бъда кратка.
Ще започна с това, че съм на 19 колкото и детиснка да ми е историята, и не живея в България /има значение /.
Таа имам 1 месец стаж от училище и вече минаха 3 седмици остава ми още една + 1 ден екстра.. през тези 3 седмици отивах и се връщах с автобуса.На връщане винаги беше същият шофьор..Първият път ми направи впечатление.Така бях седнала /на първата седалка/, че постоянно се гледахме в огледалото /с което вижда пътниците отзад и тн/. Постоянно усмивки, дори си позволих да му намигна ) Не е някакъв олигофрен, който сваля всички /според мен/, защото дори не си позволява да ми каже нищо освен здравей и чао.. Срам го е.Последните дни като ни се засекат погледите и се обръща. ) 3 седмици го виждам този човек всеки божи ден и дори сега през уикенда ми липсва И определено сега през последната си седмица много се надявам да не би вече да не шофира той в този час /все пак идва нов месец/, но искам да говоря с него, не искам да си пропилея шанса ако има такъв.Дори да си го фантазирам това, че имам шанс предпочитам да бъда наранена като чуя не ме интересуваш изобщо от колкото да знам, че не съм пробвала и да изгубя така и така.
Въпроса ми на тази детинска ситуация е какво да направя? Как да го заговоря, какво да му кажа? Никак не съм срамежлива, но може би, защото така ме привлича като го видя дума не мога да кажа..
И за да ми се смеете още повече на 19 годишния акъл уж - реших ,че ако не говоря с него последния ден ще напиша номера си на 1но листче и ще му го дам.
Изтъркано..
Моля ви помогнете ми ... )