Ами една вечер се връщах от парти, но си бях забравила ключа,а у нас беше заключено. Много ми се спеше и не знаех какво да правя. Изведнъж видях, че някакъв човек стои зад мен. Не можех да му видя лицето, защото се беше навел надолу. Дрехите му бяха сиво-черни и целите изпокъсани. Изглеждаше ми пиян. Той започна да ме гони и аз побягнах колкото сили имах. Спънах се и паднах на земята. Той почти ме настигна, но аз се изправих и побягнах отново. Видях, че вратата на една къща е отворена и влязох вътре. Тръшнах я и останах да гледам срещу нея като зомби, без да осъзнавам какво правя. Изведнъж видях че въпросния човек е пред вратата. Аз си затворих очите, защото си мислех че така ще изчезне, но щом ги отворих, той беше точно пред мен. Опитах се да бягам, но сякаш краката ми се бяха вкоренили в земята. Изведнъж той изчезна, но тогава някаква сила започна да ме дърпа извън къщата. Затворих си очите и я оставих да ме води, защото както казах много ми се спеше. Щом излязох отвън видях, че съм на някакво гробище. Изведнъж видях как цялата ставам бяла - косата ми, кожата ми. Видях че имам и бяла рокля и съм боса. Всичко беше пусто, имаше само гробове. Видях, че някъде нещо мърдаше и отидох да видя какво е. Стигнах до един гроб, на който пишеше моето име и след него пишеше 1997 - 2010. Обърнах се и видях, че върху гроба лежеше кучето ми. Беше премръзнало. Аз отидох до него и исках да го гушна, за да го стопля. Прегърнах го и то изведнъж започна да рови гроба. Ровеше, ровеше докато не ме изкопа. Аз излязох от гроба но бях цялата в черно. Тялото ми (това в черно) и духа ми (това в бяло) се съединихме. Изведнъж всичко стана много хубаво. Гробището изчезна и се появи една поляна и дървета и много цветя. Започнах да си играя с кучето ми и .. се събудих.