Честит 3ти Март драги сънародници. Не знам дали заради късния час, или поради някаква друга причина, реших да напиша тема, в която да ви честитя днескашния национален празник. Пуснах темата в тук, защото реших, че любовта към родината не е нещо толкова незначително, а и защото смятам, че в този раздел пишат най-сериозните хора.
Живеем във времена, в които хората , забравят миналото си, традициите си, писмеността си, липсва българското самосъзнание, всеки се оплаква от неправдите, но се е примирил с тях...Понякога се чудя как биха реагирали прадедите ни дали живота си за тази държава, ако можеха да видят сегашното и състояние...
Ще е лицемерно да кажа, че съм патриот. И аз като мнозината други се оплаквам от положението в страната без да правя някакъв опит да го променя с нещо... Но от време на време се замислям за тези неща. Аз обичам родината си, горд съм че съм българин, горд съм от миналото си, горд съм, че сме просъществували като нация, но ме е яд за неоползотворения потенциал на България, за това, което сме могли да бъдем

Както и да е. Благодаря на всички, които са прочели среднощните ми размишления Не очаквам някакви отговори, темата беше просто, за ви честия.

П.П. Ако модераторите сметнат, че темата не е пусната в правилният раздел нека я заключат