Не знам вече какво да казвам и да обяснявам...След поредния провал с момиче се чувствам толкова отчаян и самотен че не знам дали е възможно да се чувствам по отчаян...След месец правя 18,почвам шофьорски курсове,а продължавам да се чувствам като 13 годишен,толкова отчаян да си намери приятелка и толкова уплашен,имам чувството че се влюбвам във всяко момиче което ми обърне малко повече внимание...Всичките ми познати са с приятелки,сиреч приятели и вече няма с кой да излизам,единствения човек който има време за мен е момичето което вече не искам да виждам и чувам след като ме нарани и ме накара да се чувствам като идиот в очите на много хора...Последно време ми дойдоха много промени в живота,на някой би трябвало да се радвам но просто не мога,нямам сили да се усмихна направо...Стоя си вкъщи и си мисля,защо още не съм си заслужил любовта на някое момиче,след толкова опити и какво ли не,какво още трябва да направя че и аз да се зарадвам на топлотата на любовта...Най-интересното е че като малък не бях такъв,вечния ми спомен е от детството ми е в бягство от някое момиче което страшно много ме е харесало...90% от момичетата който ме познават от малък,казват винаги "няма да забравя как те гонех еди си къде да те целувам"...Явно бягам бързо щото избягах много напред от любовта и сега колкото и да стоя на едно място не ме настига.......Всеки ми казва кво толкова,ама голямата част от тях се прибират и звънят на гаджетата си да се видят,а аз като се прибера се чудя какво да правя щото вече няма на кой да се обадя да излезем защото са вечно заети,а аз....Бих се зарадвал дори и да има някаква интрига около някое момиче,дори и това ще ми стигне да се почуствам отново жив в това сиво едно и също ежедневие...Доста от вас ще кажат "е ся почваш по дискотеки и така нататък" ама то като нямаш вече желание да правиш нещо вообще.....просто тръпката и желанието за живот ми се загубиха в някое момиче което още не ме е намерило да ми ги върне....