Годеж

[LovelyGirl]

^Добре де, някак си не се ли губи момента на изненадата след като знаеш, че той е измислил всичко и просто чакаш? Не знам, аз бих предпочела да се направи в момент, в който не подозирам нищо.Неочакваното е най-хубаво

Иначе поздравления за плановете ви

[nikitka_]

..

[LadyDi]

Бракът, респективно годежът, от години не е необходимост.
Двойките се женят, защото искат, защото такива са им разбиранията. Някои го правят, защото мечтаят да се видят в булчинска рокля, други го правят от уважение към родата. Трети го правят, защото така го чувстват.

[xinfamous]

А защо непременно трябва да се жени ?D

защото това правят хората като се сгодят.

[VaMpiRKaTaaa]

Хубаво е,но един подпис нищо не променя.
И дори да не се сгодите пак ще са същите чувствата,нали?
Е тогава с подпис или без,и с пръстен или без не е ли се тая?
За мене е.

[ledenakrasota]

Мойте родители са живяли винаги без брак.
Решиха,че трябва да подпишат след 20години съвместно съжителство без брак,и след точно 3години се разведоха.
Вече минаха 4-5 години от развода.
Та,мисълта ми е,че двама човека като решат да се женят,особено след дългогодишно съжителства без брак,нещата е по-вероятно да се провалят.

Виж, това че при твоите се е получило така, не означава, че и при останалите които направят същото след време ще се разделят. Може би, при твоите това е била единствената им надежда да спасят брака си, но така и не се е получило.А при други да е просто от напредването във възрастта на децата им. Познавам такъв случай. Много е индивидуално всичко.

[XxNymphetaminexX]

А , Нимфетамин - до каква степен имате самостоятелност - прането, храната - отделни ли са ви ?
И на колко сте години ?
И какво учите , какво смятате да правите нататък - как да се отделите, к'де и т.н. ?

Ами те двамата доста често са извън България,защото това им е част от работата.. прибират се за 4-5 дни макс седмца,така че общо взето сме си самички..И сме наистина щастливи,че се справяме сами ... Иначе всичко го правим заедно.. готвим и перем заедно,чистим заедно.. и супер много се забавляваме.. На последък се забавляваме като изпробваме нестандартни или чуждестранни рецепти за сладки,кексове итнт...


Иначе аз мисля да се занимавам в сферата на правото ,а той - медицината : ))


Нямаш си представа какво е всяка вечер да лягаш до любимия човек,да се сгушите и да си говорите.. имаш чувството ,че си далече от целия останал свят и нищо другго няма значение ;х

[DisturbiaV]

На 17 съм,но пак всякаж годежът ми е доста далечно нещо...Не смятам,че е много удачно,защото все пак на тези(а и може на които и да е години) повечето си менят мнението като носните кърпички.С приятелят ми сме заедно от 3 години и няколко месеца и ако ми предложи,да бих приела,но не и с мисълта ще наистина ми предлага брак,а повече като едно засвидетелстване,че ме обича и всичко е сериозно.

[vesito13]

За мен не годежът, а самите отношения между хората, са реващи за това дали ще заживеете заедно и въобще какво да очаквате един от друг. Годежът за мен не е нещо сладко и мило, а е нещо сериозно, след което идва сватба. Ако не мисля да има сватба, не бих приела и годеж.

[kremen4eto]

Ако не мисля да има сватба, не бих приела и годеж.

Абе как става това да не приемеш годеж? Нали за да се стигне до стъпката да се предлага, се е минало през много неща, разбрали сте, че сте един за друг, усетили сте, че се обичате? Как така дългогодишният ти приятел, който много 'обичаш' ще ти предложи годеж и ти ще кажеш "Ми не, не искам". Най-малкото е супер обидно и ако бях мъж, зарязвам. Преди самото предложение би трябвало да сте го обсъждали, да си мислила какво ще отговориш и ако не искаш, просто да не се стига до предложение, да го предупредиш, че не си готова за тази стъпка.

Естествено, че има изключения, в които мъжът изненадва жената без да са говорили, но са си изключения.

[vesito13]

Ами дългогодишният ми приятел би трябвало да знае отношението ми по този въпрос. За мен годежът и сватбата са две свързани неща. Смятам, че човек, който ме познава добре би трябвало да знае това. И не вярвам да се стигне до такава случка.
Вече ако тръгне да ме изненадва, а аз не съм готова на такава стъпка, разбира се, че ще обясня защо не съм готова за това. Няма да приема само защото сме от Х години заедно. Ако иска да ме зарязва, ако иска да ми се сърди. Не може той да ме попита "Ще се омъжиш ли за мен?" и аз "Да!", а всъщото време да си мисля "Да бе, точно за теб ще се омъжа." Ако не мисля да се омъжвам и той ме пита дали ще се оженим, ами за мен е разбираемо да откажа едно такова предложение.
Ако сме обсъдили нещата вече ще е ясно, че просто сега не е момента, че не съм готова за това и т.н. След време може със същия този човек нещата да стоят по коренно различен начин.
Не виждам нищо толкова лошо да откажеш нещо, с което не си съгласен или просто не си сигурен. За да се сгодя с някой държа да съм живяла преди това с него, ако това не е станало, а той реши да ми предлага. Ами точно ще си откажа, колкото и невъзможно да ви се вижда.

[kremen4eto]

Аз не си представям да откажа годеж. Щом се е стигнало до годеж значи съм дала достатъчно поводи и причини, че ще приема и сме го обсъдили добре. Например сега: казала съм "Обичам те. Бих приела, но съм малка, така че не си и помисляй"

Ето и ти самата каза, че приятелят ти би трябвало да знае отношението ти по въпроса ... следователно до отказ не би трябвало да се стига. За мен е кофти работа да се откаже годеж или брак.

[vesito13]

То, че е кофти, кофти е. Не си умирам от желание да го направя. По-скоро беше като вариант. Нали темата се получи нещо от сорта на годеж, без сватба, което аз лично не приемам. Имах предвид, че само с годеж няма да се примиря. Или и двете, или нито едно от тях. Ако не съм готова за сватба, няма да има и годеж.

[kremen4eto]

Годежът е малко безмислен, по-скоро е вид предупреждение за сватбата. Поне според мен.

[Lorein]

Аз съм с малко по-старомодно разбиране. И наистина мисля един ден да се омъжа. Но както някои казаха до сега - искам първо да сме живяли заедно, да сме си видели и всичките "скрити" до сега недостатъци, да видим как би било да сме заедно и т.н. и чак тогава всичко да си стане по реда. Не бих го направила иначе, ако не съм сигурна.
Иначе с приятеля ми сме говорили няколко пъти по въпроса. Отначало беше по-така на бъзик. Но на 18-я ми рожден ден бяхме на една вила, излязохме да се поразходим малко през нощта и съвсем сериозно ми каза, че много би се радвал някой ден наистина да се оженим. И естествено сме говорили след някоя друга година и да заживеем заедно. За момента не може да си го позволим, никой от двама ни не работи, а аз тази година и завършвам.
Колкото до това годеж без женитба... като че ли не ми допада. Да, сладко е и е един вид следващата стъпка след "ходенето", потвърждаване, че сте си само един за друг и т.н. Но все пак годежите се правят, за да последва сватба... Всеки избира сам за себе си, но според мен не е добра идея, освен ако и двамата много ясно не сте се разбрали, че до следваща стъпка няма да се стига.

[DevilWish]

Прочетох всичките коментари в темата и се позамислих доста.Много интересна тема първо, браво
Аз ходих с бившият ми 3 години .. и постоянно мислихме за съвместен живот и сватба в последната година /на 19 съм ако има значение/, защото много се обичахме.И в крайна сметка сега като се разделихме се радвам, че не сме избързали и че е останало до приказки.
Сега си имам приятел само от 3-4 дни ... и пак ми е едно.. искам да знам, че с тоя човек имам сигурност.Не знам защо така, може би съм луда и ще ми се смеете, но смятам, че като съм на 19 ми трябва някаква сигурност.Не, не сватба, но човек, с който искаш наистина да прекараш живота си, а не някой, за който мислиш този ме привлича може да изкарам известно време с него.
И както доста от вас казаха не приемам, че може да остане само до годеж.Има ли годеж, значи трябва да има и сватба след това Аз така го разбирам. Това е, като един вид .. не обещание ами.. доказателство любовта ви един към друг, доверието и тн.
ПС - Много се радвам за всички двойки, които разказа историите си

[saskou]

Почти живеем заедно , ако мнението ти е ориентирано към мен.
От есента планираме да се изнесем самостоятелно, тъй като и двамата ще изкарваме достатъчно мъни .
След това ще кандидатстваме заедно , съответно ще живеем заедно к'дето ни приемат .
И двамата сме напълно свободни във всяко едно отношение, и все пак сме неразделни ( е, обстоятелствата понякога го налагат де ) .
Имала съм достатъчно връзки ( от по-малка започнах ) , с него просто се знаем от - до ( някой с некрофилски влечения, другият пък леко би , поне откриваме кое какво и защо , и как да си помогнем ) .
Винаги ми готви хубаво През нощта винаги ми носи вода, мен ме е шубе от много малка да ставам .
Къпе се от време на време
От онези дни започна да се оригва за да ме дразни
Тези причини бяха майтап ^^
Просто , живи и здрави , ако не умрем, животът ни ще тръгне така и никой от двамата , или от околните, не протестира.

Няма по-сладка мини история. Бъдете живи и здравички и много се обичайтеееее!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[againstyou]

Ужасно ми е рано. Мисля да се наслаждавам на младостта си,вече след 21-22 ще мисля за бракове.А и до сега не съм била чак толкова влюбена в някого,че да искам да се женя за него. Брака не е толкова важен,тва е само някакъв си подпис.

[valdesbg]

Годежа предшества сватбата. Другото е лигавщина и страхливост.

Аз имам намерение да се оженя и естествено че ще се сгодя с приятелката ми преди това. Не виждам какво толкова страшно и обвързващо има за вас да се омъжите/ожените за човек, когото обичате и сте разбрали че на него може да се разчита. Живота ви няма да се промени толкова, освен че ще сте си показали че наистина сте сериозни един към друг.

Вече ако имате проблем с обвързването и сериозността... е друга тема

Иначе.. Когато предложа годеж със сигурност ще искам и сватба след Х време. С девойката ще сме говорили за това и няма да има изненади. За мен сватбата и годежа са нещо съвсем естествено в една дълга връзка. Все пак явно има доста причини връзката да е дълга и стабилна => няма пречки

Ама аз приказвам от друга камбанария - тази на 23 годишен мъж. На 18-20 е нормално да претръпвате при идеята за женитба.

[mrazqkindergarten]

На мен не са ми предлагали, но много бих искала, ако съм с момчето, което обичам това да стане.. Иначе не мисля, че това значи задължително да се женим, но поне показва, че нещата са сериозни.. Поне за мен е така.

[TheBeliever]

За мен бракът е формалност. Договор, който би ми дал известни преимущества в определени случаи. Годежът според мен е един вид оповестяване на намерението за брак. Също не ми е по вкуса.

Аз за себе си съм получила достатъчно доказателства за сериозността на връзката ни и за намеренията му спрямо мен, така че нямам нужда от формална показност.

[NomNomNom]

Имаше много хубавки истории в предните мнения.
Доста хора приемат годежа като предшестващ сватба.
Но това не значи, че сватбата ще е веднага, може да минат 10г. преди нея, в което няма нищо нередно .

Истината е, че имам предразсъдък за брака.

Около мен млади момичета се изжениха, не се образоват, раждат деца и киснат по кафетата ако мъжете им отпуснат пари.

А майка ми и баща ми само имат брак, нищо друго , майка ми е шеф у нас , покрай нея съм негативна относно женитбите също.

Сватбата също така я свързвам с малоумните ми роднини и малоумната жена в съвета , или там дето трябва да подписвам.

И като цяло малоумната за мен традиция.


Не се идентифицирам с онези жени , не ми харесва и обичая .

Сигурно ще подпиша, ама само толкова.
И след това отношенията ни и грам няма да се променят, което пак не е в традицията , само дето чуждото отношение към нас ще се промени.

С брак, без брак - същото ще е инак.
Но годежа ми се вижда примамливо и чаровно за моята възраст .

След година бих подписала, би било забавно да съм госпожа на 18-19 .

[gabri3lla]

Много ми е рано още,но въпреки всичко,ако ми предложи бих била много щастлива,наистина.