Имам си сериозен приятел, но вече от няколко месеца мисля за раздяла. Липсва ми всичко. Когато сме на една маса, имам чувството, че сме от различни светове. Липсва ми онази сладка тръпка, дори не точно тръпката, а самото чувство на нужда от този човек. Сякаш при нас то изчезна. Или поне от моя страна. Говорихме си вече за това няколко пъти. Мисля, че доста го наплаших, а не исках. Не искам да го наранявам, но вече се чувствам като в окови. След разговорите ни обикновено нещата се оправят за ден-два-три, но после всичко се връща. Какво означава това? Наистина ли съм изстинала? Ако е така, защо и мен ме е страх от самата мисъл да се разделим?
Понякога съм толкова студена към него, чак се мразя. Не искам да е така, не искам. Обаче не го правя и нарочно. Жално ми е, когато ме погледне с онзи тъжен поглед, който ми показва, че чака някаква ласка, нежност, а аз съм като замръзнала. Понякога ми идва да го прегръщам, целувам, но... какви са тези моменти? Какво означава всичко това? И най-вече дали наистина съм спряла да го обичам? Знам, че вие няма как да ми дадете точно този отговор, но и аз самата не съм наясно какво се случи, защото имахме толкова трудни моменти, когато той беше объркан и не знаеше дали ме иска, или не. Аз се борих повече от година да го задържа и изведнъж сякаш всичко ми се стовари и съм на кръстопът дали наистина е за мен? Дали си е струвало... А желанието да изпитам отново обич расте и расте...

Това е.. Искам някакъв съвет, мнение, защото просто не знам как да постъпя.