Ще започна с това, че до скоро не съм имала истинска връзка (под истинска имам предвид да излизам постоянно с някой, той да прави мили и сладки жестове за мен, да ми показва, че държи на мен и да ме прави щастлива). Е, оплаквах се дълго, че само аз си нямам никой ииии дойде и моят момент. Запознах се с едно момче преди няколко месеца, всичко стана толкова бързо, веднага тръгнахме, бързо се запознах с неговите родители и той с моите. Постоянно бях при него и техните, те много ме харесват, дори ходим насам натам заедно. Той идва на вечеря често в нас. Всичко е супер. Прави супер романтични жестове, каквито винаги съм искала и за каквито винаги съм мечтала. Не ме насилваше за секс, сама реших, че той го заслужава. Беше много внимателен, той все пак ми е първи и много се притесняваше за мен и правеше всичко по възможно най-добрия начин. А преди мен е имал не малък брой момичета... Бил си е женкар, не се е задържал много време с никоя, освен една, с която е бил година и половина... Та непрекъснато ми повтаря, че винаги е мечтал за момиче като мен и че ме обича. Казва ми, че съм красива дори когато изглеждам зле. Пред приятелите му ме целува по челото и им казва колко ме обича. Грижи се за мен. Виждам, че държи на мен, въпреки че е горд, отстъпва много заради мен... Оценявам го, нооо...винаги има едно но. От две години съм приятелка с първата и единствена любов на най-добрата ми приятелка, най-добра вече не, но преди две години да. Те скъсаха и аз винаги съм изпитвала много силни чувства към него, но си останахме просто приятели, въпреки че и той твърдеше, че изпитва чувства към мен, но не искал да ме нарани. Та приятелката ми нищо не знае и до днес, с него сме се виждали тайно преди. Та след една наша среща, малко преди да се запозная с гаджето ми, реших че искам да прекъсна отношенията си с него и да спра да се наранявам. Направих го. Не издържах и го потърсих след две седмици, казах му каквото имам да му казвам и пак го блокирах от всякъде. След три седмици пак го потърсих иии сега направо се побърквам. Имам чувството, че още имам нещо към него, надявам се да е защото просто никога не съм изживяла нещо с него, а съм го искала две години все пак. Наистина ме е грижа за сегашния ми приятел и не искам да се разделяме и когато се сдърпаме винаги ми се насълзяват очите, но не знам какво е това чувство към другото момче. Винаги се връщам към него... И ето пак, обула съм чорапите и тениската на гаджето ми, нося верижката със сърчицето, което той ми подари и пак мисля какво би било с другия и т.н. Искам да го забравя, но не знам как... Не знам какво да правя... Измъчвам се... Едва ли има с какво да ми помогнете, просто исках да споделя.
Искам да допълня и че не съм от тези, които не знаят какво искат. Напротив, знам. Получих това, което винаги съм искала, а именно момчето до мен. Но тези мисли за другия, с който не сме имали нищо от закачки, тайни погледи и страстни прегръдки... тези мисли ме побъркват... Страх ме е да не проваля всичко с гаджето ми... Благодаря на всички, които прочетоха "романа" ми и някое друго съветче ще ми дойде добре...