Теглене на тема от Помагало

[detelina101]

Може ли някой да ми изтегли тази тема http://download.pomagalo.com/164421/.../,защото имам да правя анализ на ''Антигона''?Махнете от линка защото!

[vls]

аз мога да ти я сваля, но линка ти нещо е объркан ))

[vls]

Развитие на действието в „Антигона”


Трагедията "Антигона" на Софокъл е написана около 442 година пр.н.е.
Драматическото действие на трагедията е изградено на основата на контраста между образите на героите. Отделните епизоди представляват словесни двубои, репликите на героите са изпълнени с „характерописни думи”.
Основните диалози, изразители на развитието на действието, са между Креон и Антигона, Креон и Хемон, Креон и Тирезий. Противопоставянето между героите характеризира образите и разкрива силата на техните характери и въвежда древния зрител в същността на драматическото действие.
В началото трагедията започва с внушението на „погрешното мнение” за виновността на Антигона и правотата на Креон. Развитието на драматическото действие на трагедията достига до опровергаването на тази начална идея.
Прологът на трагедията изпълнява ролята на завръзка, в която се оповестява решението забрана на владетеля Креон и се разкрива мотивацията, определяща поведението на Антигона. Трагедията на Софокъл започва с определен акцент – разгърнато се представя човешката позиция на Антигона. В диалога със сестра й Исмена се разкрива нейната твърда убеденост и решимост да изпълни своя родов дълг, който й повелявя да спази неписаните човешки закони. За Антигона е естествено да моли сестра си за помощ, но се оказва, че в характера на Исмена има много боязън и предпазливост, които я правят послушна и пасивна.
По този начин в пролога се очертават различните характери на двете сестри, което е и предпоставка за различното им поведение.
В парода, първата поява на хора на сцената, се внушава усещането за виновност на Антигона, защото хорът разказва за похода на седемте герои, събрани от Полиник срещу Тива и предателството, което е извършил Полиник срещу града.
Така трагедията засилва своето драматично начало, защото към контрастните образи на Антигона и Исмена се прибавят и посланията на хората за виновността на Антигона.
В хода на действието постепенно се създава напрегнато очакване за сблъсък между силата на моралните убеждения и силата на властта. Първият драматичен сблъсък в трагедията е между Антигона и Креон.
Началното представяне на Креон е като мъдър държавник, който се грижи за своя град, „държи за най-добрите правила”. От неговите твърдения, изразени пред хора, следва, че решенията му са сраведливи, защото са в името на общото благо.
Речта на Креон създава представата за мъдрия и справедлив владетел, затова е изненадваща силата на необуздания му гняв след репликата на хора, изразяваща противоположно мнение на неговото. Владетелят изгубва мярката в поведението си, силата на неговия гняв разкрива нетърпимостта му към чуждо мнение, различно от неговото.
В този момент от развитието на действието е показателен първият стазим на хора, защото той възхвалява човешката мощ, но и разкрива, че човек не винаги може да обуздае силата си и по този начин подлага на съмнение човешката мярка, прави я относителна, защото „потъпква родния закон и божията света правда”.
Вторият епизод в развитието на действието градира напрежението – сблъскват се две противоположности, две крайности, за които не би могло да има примирение. От едната страна е Антигона. Дързостта й идва от убеждението й в морална правота. Тя съзнателно е направила своя избор, въпреки заплахата от смърт. Нейната упоритост е израз на нейния морал, в чиято основа е обичта към човека: „Не за вражда, за обич съм създадена”. От другата страна на конфликта е Креон. В този диалог репликите на Креон разкриват не само твърдостта на характера му, но и неговата същност на разгневен тиранин. Честолюбиено на Креон осъжда на смърт Антигона, но това не е достатъчно да утоли жаждата му за тиранична власт и затова Креон осъжда и Исмена на смърт. Неочаквано за Креон, Исмена решително заявява готовността си да сподели съдбата си с Антигона. Промяната, която настъпва в Исмена е първият знак в развитието на действието, който разкрива, че човечността е сила, която няма граници.
Въздействието на човечността, която излъчва образът на Антигона, променя отношението на хора и го приобщава към правотата на нейната позиция.
В следващия епизод, в диалога с Хемон, яростта и гневът на Креон са още по-силно изразени, защото не се вслушва в справедливите думи на сина си, не чува истината, която му се казва: „Не може град да бъде на един човек”
Но преди бързото развитие на нещастните събития в екзода на трагедията, в пети епизод, в диалога със слепия гадател Тирезий, още веднъж се разкрива невъзможността на тиранина да надмогне себе си, да преодолее гнева си и да се вслуша в гласа на истината. Фаталната грешка на Креон е в неговия „хюбрис”, в неговата гордост и неуважение, които се изразяват в насилие и нарушение на нормите на благочестието и морала. Той тиранинът предизвиква смъртта не само на Антигона, но и смъртта на съпругата си и на сина си.
Чак след трагичната развръзка, потънал в собственото си страдание, Креон прозира истината за същинската стойност на моралните ценности и на човечноста, „другото е по-нищожно от дима на сянката”.
Трагическата ирония в края ня трагедията изпраща послания, които одавна са напуснали историческата епоха на „Антигона”. Търсенето на мярата в човешкото поведение и до днес вълнува хората.