И сестра ми мина през този период. Още до към 5-6 искаше да е светната нощна лампа, или телевизор или врата да е отворена и да свети в коридора. Щорите трябваше да бъдат вдигнати, а това наистина много осветява стаята. Колко сме спорили за това, колко нерви съм пропиляла да й обяснявам че имам да уча, че трябва да се наспя, че не мога да спя на светло. Понякога просто си взимах нещата и отивах в хола, а тогава тя почваше да пищи че е сама в стаята. Имаше период, когата майка ми и баща ми се редуваха да спят при нея. После го съкратиха до 1 път седмично и едвам се отучи после. Има вариант и да си свети с фенерче, но напълно отучване няма. Като беше даже на 7-8 само оставяхме врата открехната и всяка вечер ми казваше "Како, ще ме изчакаш ли да заспя?", което значеше да стоя будна и пред 30 минути да й казвам нещо и ако не ми отговори, значи е заспала и вече и аз мога да спя.. Просто оправия няма, минава само с времето.
Аа и често се събуждаше разплакана от някакви кошмари и просто идваше при мен и почвах да и говоря простотии от сорта на някакви зелени полянки с цветенца и облачета и птички и възглавнички(някаква приистрастена е към тях) и се оправяше.