ми в началото не можех да осъзная какво става... сега като погледна назад за първите няколко месеца и направо ми се плаче. беше адски трудно - майка не можеше да си намери работа, аз ходех в едно училище в което хората се стреляха (направо в гетото си беше). и майка за какъв чеп в канада реши да идва не знам ...тук не познавахме никoйии!!! 1 човек да кажеш че сме познавали НЕ. Тя само знаеше че някаква нейна близка приятелка имала братовчед тук и ТОВА беше. НИКOЙ друг... първото лято което прекарахме тук си спомням че голяма част от времето си го прекарвах или вкъщи или ходех на работа.... ноември месец решихме да се преместим защото трябваше да си сменя училището и тогава ни бяха ограбили. АБЕ УЖАСНО беше първите няколко месеца. НОООО това само с времето отмина въпреки че сега пак си имам моменти в които българия си ми липсва. но свиква се няма как