Здравейте на всички.. Аз съм поредния човек, който излива душата си тук, но наистина вече много ми се събра и имам нужда да споделя с някой. Вече се чувствам тотално объркана, а в главата ми е някаква каша.

Наскоро се разделих с приятеля ми, с когото бяхме заедно близо от 6 месеца. (аз съм на 17, а той на 18 ) Това беше първата ми истински сериозна връзка. С това момче бяхме изключително близки, прекарвах времето си с него с голямо удоволствие и се стараех по всякакъв начин да бъда най-добрата за него, но без естествено да му огаждам за щяло и нещяло, тъй като и аз съм малко несломим характер. Правила съм сумати жестове към него, дребни неща, които в повечето случаи са го радвали, но понякога се отнасяше по-хладно към тях. Никога не съм полагала под съмнение любовта му, тъй като много пъти ми я е доказвал. Всичко във връзката ни беше оравновесено и никога не сме имали някакви съществени спорове, относно някаква непоносимост един към друг, а сме се карали главно заради пълните глупости. Проблемът беше единствено, че и двамата сме доста инатливи, както и понякога горделиви, а той на моменти повече, от колкото трябва. Но и той, както и аз сме правили компромиси. Обобщено, връзката се градеше на стабилна основа, имахме си уважението, отделно, че познавахме родителите си и роднините си.

И каква беше причината да се разделим. Тъй като той ми беше първия, както се досещате нямах особено голям опит в леглото, а и имаше проблеми в самото начало, всеки може да се досети от какво естество. Интимните ни контакти не бяха за възторг, но сме имали и добри такива. Отделно, че винаги сме се привличали и това никога не е представлявало проблем за нас.
И така, една вечер отивам да спя у тях, но нямах никакво настроение. Денят ми беше много тежък, а и имам проблеми вкъщи, които допълнително ме натоварват. Естествено не му споделих, тъй като не исках да развалям вечерта. Та накратко, всичко което се случи беше кошмарно и болезнено и се боя, че заради опита ми да се сдържам и да продължавам, без да се оплаквам, явно по някакъв начин му паднах в очите.. Не знам как. След този ден той ме изпрати сутринта до някъде и ме гледаше по много странен начин. Сбогувахме се и не се бяхме чували цял ден. След това 3 дена не ми се обади, а на четвъртия когато аз го потърсих, ми каза, че ме чакал аз да му се обадя. Разбрахме се да се видим на следващия ден, но когато той дойде му звънях сумати пъти и накрая като ми вдигна, ми заяви, че спи и че отново няма да се видим - да сме го оставили за "следващите дни". При което ми падна пердето пред очите, събрах всички неща, които ми е давал и му ги оставих в една кутия пред вратата. Не ме потърси дяла вечер, а ми се обади чак на следващия ден, за да ме попита защо съм му върнала нещата. Аз му отговорих, че му ги връщам, тъй като явно не иска да е смен и той не отрече. След това ми каза, че нещата не били същите вече и било по-добре да се разделим, но да си запазим добрите отношения, при което аз му казах, че не желая да поддържаме какъвто и да е контакт поне в скоро време. Не знам по каква причина започна да ми обеснява как не бил готов за сериозна връзка и като се знае какъв е карък, скоро няма да има такава. Пожелах му успех и това беше.
След няколко дена останових, че глобулската му карта, която ми беше дал да си говорим е в мен и нямаше как да не му се обадя, за да му кажа. Всъщност си търсех повод да го направя и това беше като златна възможност. Разбрахме се да видим следващите дни, за да му я върна, но така и не ми се обади в продължение на 1 седмица. През тази седмица вече бях започнала да свиквам без него и с помощта на приятелите ми бях започнала отново да се чувствам по-добре, докато едно друго бивше гадже не ми пусна мухата в главата, че ако искам да си го върна трябва да направя нещо и аз ест. лапнах въдицата и му пратих смс с въпрос кога ще си вземе картата. Не ми отговори. На следващия ден му се обадих. Пак не ми отговори. Държа да отбележа, че не съм от досадните гаджета, които нон стоп звънят на приятелите си. Давах му пълна свобода и му се обаждах само за да се оговаряме. Та дойде и днешния ден и вече напълно се бях отказала от идеята, че ще се оправят нещата между нас и се бях успокоила, когато ми звънна телефона и видях, че е той. Тъй като спях и той ме събуди може би съм звучала малко груба, но в крайна сметка се оговорихме за днес, вечерта да му се обадя като мога и да му занеса картата. Така и стана, обадих му се, но той... ест не ми отговори. Звъннах му час след това и пак същото. Ядосах се, тъй като това за мен си е чиста подигравка, дори да е вероятно да не ми отговаря, понеже спи, защото се е случвало и друг път. Но все пак е много грубо и несериозно след като си се оговорил с някой, да се покриеш или да не отговаряш. Написах му смс и му казах, че ако си иска картата да дойде да си я вземе, защото не съм длъжна да го търся като ненормална за да му я върна. Отговор нямаше и все още няма, но най-странното, което се случи беше, че най добрия му приятел ми писа, при положение, че не го беше правил до сега и ми задава някакви рутинни въпроси. Това ме навежда на мисълта, че явно са заедно и деднага ми изниква картина пред очите как си правят пълната гавра с мен. Не знам дали е така, тъй като до сега никога не е показвал неуважение към мен, но не знам какво да си мисля вече. Сигурно си правят кефа на мой гръб, а аз глупачката им се връзвам и страдам. Не знам как стоят нещата, само знам, че тъкмо когато всичко започна да се нарежда, пак се срина до основи. Пак съм в същото тъпо и отвратително състояние и пиша сълзливи истории само и само да го изкарам от себе си, защото не мога да се издържам така.
Едно нещо не разбирам. Защо когато дадеш всичко от себе си да някой, той накрая по най-долния начин се подиграва с теб. Наистина, не мога да си го обесня. Може би не бях достатъчно добра за него въпреки всичките ми усилия или може би прибързах, но не можах да изтърпя да ми мачкат по този начин достойнството.. Сега нито знам как да се чувстам, нито как да постъпя. Това ме разяжда отвътре, но какво да се прави, явно съм безсилна да сторя каквото и да е.

Благодаря на всички, които имаха търпението да прочетат това, признателна съм им. Знам, че съм написала роман, за което се извинявам, но предвид обстоятелствата бях принудена. Ще се радвам да чуя мнението ви, би бибо полезно за мен. Пожелавам това, което ми се случи, да не се случва на никой.