Аз бях тук, ти беше там … Мислех си, „Колко ли прекрасна може да бъде тя, а дали колко чиста и невинна е нейната душа?”. Стоях и се чудех „ Да я заговоря ли или не, да я гледам и да мечтая или да я опитам и да се оставя, да бъда въвлечен в нешо опасно, нещо диво. Стоях, стоях, но накрая не ме стърпя и тръгнах Аз, с пресъхнала уста, а ти стоеше и не помръдваше, все едно не същестувах, въпреки че пред тебе бях застанал.
Гледах прекрасното ти лице и се чудех от къде се взе, такова приказно момиче, като ангел, и ето, че в този миг на размисли и страсти, Ти погледна ме и всичко в мен затихна. Гледахме се без да си кажем и дума, сякаш говорихме си чрез ума. В този момент, най-съкровен, разбрахме че Аз съм за теб, а Ти за мен!

Посветено на Мария, която обичам безкрайно много, от Петър Стефанов 17 год..