Цитирай Първоначално написано от northernice
и аз бях така около година ..бях си поставил 10на диагнози и си мислех че ще умра
започнах да си запълвам свободното време повече и ми мина

П.С: От психолози и лекари сиг щях да се побъркам още повече така че не ходи
На мен моят психолог ми помогна. Аз наистина имам множество заболявания, и моята форма на хипохондрия е доста тежка (за което допринася и генетичната ми предразположеност към рак, инфаркт и какво ли още не). Запълвала съм и свободно време, и успокоителни съм пила- не помага. Минава за известно време, но ако се случи нещо по-... хм, притесняващо, се започва пак. Психоложката ми дава задачки, говорим си, споделям й.. Разликата в начина ми на мислене е доста голяма в сравнение с преди..

Та, ще ме прощаваш, ама лапешките ви депресии не могат да се сравняват с истинското нещо.И не можеш да сравняваш нея със себе си. Най- малкото, защото тя е момиче. Когато си болен, отиваш на лекар. Ако не отидеш, ставаш по- зле и се озоваваш в Бърза, после при психиатър. Не е яко.

Извод: Психолозите не ядат хора, не са страшни и не са участници в секти, които убиват девици в центъра на пентаграм и се къпят с кръв на младенци. Не са и лелки и чичковци с бели престилки, чакащи зад вратите на кабинетите си някой да влезе, за да могат да му нахлузят усмирителна риза и да му надупчат задника с инжекции с успокоителни.. Те са нормални хора, които искат да помагат на останалите.