Преди 2години бях много влюбена в едно момче....нека го наречем ''АМП''...с това момче пробвахме да сме заедно, но нещата не се получиха...останахме приятели...прекарахме едно невероятно лято заедно...после 1година се стекаха така нещата че той се премести в друго училище и не се виждахме много...дори мога да кажа изобщо...но тази учебна година ме приеха в училището в коеето учи той...поздравявахме се любезно, усмивки ала бала докато един ден не ме спря и не ми каза ''Трябва да ти кажа нещо...но не сега''...като се прибирахме от репетиции всеки път го питах какво иска да ми каже...а той все овърташе. Един ден ми се обади да отидем на кафе....отидохме в тях....4часа се смяхме като луди...неможехме да спрем да си говорим...аз се прибрах писахме си в скайп до 4сутринта...на другия ден в училище отново се държахме като просто познати...една вечер се прибирахме заедно от репетиция...ии той ме попита дали ме дразни нещо в него, нямаше нещо ,което да ме дразни в него....той беше адски странен но всеки път когато ме погледнеше сърцето ми започваше да бие лудо...споменах му за нещото което така и не ми каза....а той ми изтърси ''Още от онова лято което прекарахме заедно изпитвам адски силни симпатии към теб'' което адски ме обърка....след това ме попита дали някога съм мислила за него...а аз му отговорих че не съм...наистина беше така...да го забравя беше едно от най-трудните неща и точно за това никога не съм си позволявала да мисля за него....в последствие разбрах че си има приятелка...аз също съм с някого в момента....не харесвам АМП ...не изпитвам нищо към него ,имам чувства към приятелят ми , но защо всеки път щом ми се усмихне АМП...нещо в мен все едно ме ''ръчка''....може ли той да ми е слабост или изпитвам все още някъкви чувства към него , но не искам да призная дори пред себе си?