Таака. Става въпрос за едно момче (за кво друго), за което от 2 години насам ми приказват, че ме харесва. Той не е подарявал валентинки и цветя и не сме чак таива приятели, обаче човека е свестен, забавен, много готин. Не е най- големия секс символ, обаче си е супер като характер. Преместих се в нов клас (в същото училище) и всичко си беше ок, докато един ден (кога беше, 15-20 февруари) аз си вървях към вкъщи и той ме настига. Здрасти, как си и без никаква подготовка ми изръсва "вярно ли е, че ме харесваш?". При което мозъкът ми замръзва (беше адски студено) и аз на свой ред изръсих най- лъчезарното и позитивно "не..". Усетих го, че забързва хода и го питам чакай, къде тръгна, поговорихме си малко и на улицата се разделихме. Сега си мислите "тая е ебати безчувствената кучка", ама има уловка- тия, дето ми говорят тия слухове, са гаднярки спрямо мене и направо са... смятайте, щом съм се преместила- то не беше заяждане, то не беше тормоз, то не бяха учебниците ми в буклука... Обратно на темата- или кучките лъжат нещо, или момчето много добре се прикрива. Това, че аз съм го харесвала като нещо повече от приятел, идея си нямам откъде го изкопал. Както поясних горе, става въпрос за свестен пич. Ама в града ми има сигурно още 500 такива готини момчета- мога ли аз да си падна по всичките? Просто го няма онова щастливото чувство. И сега какво да правя- по някакъв начин да му обясня как стоят нещата или да го оставя да ме мисли за кучка (ийй, много я обичам тая дума ; ))) ) и да му мине, нали, с времето?

; ))