http://www.teenproblem.net/f/viewtop...light=#8495281 -- Линк към предишната тема::

Така де.. е реших се аз. отидох при него и му казах лице в лице..
-Нали разбираш, че ти ме притискаш ужасно много, не ме оставяш дори и за миг.. Добре, знам, че ме обичаш, но хората, които обичат оставят любимите си хора на свобода..
.. Той остана като потресен.. гледаше ме точно така >> ..

седя, седя и взе, че каза нещо..

- Добре, значи искаш да не те притискам, толкова много, но това съм си аз, така съм устроен, така ме кара да го правя...
-Ако искаш да си дадем малко време заедно, не да се разделяме просто да видим ден, два как ще сме един без друг..
Той млъкна.. и си тръгна с подвита опашка.. не можах да го разбера какво трябваше да значи това..

След 5 дена ( не разбрах как издържа толкова време без да ме чуе .. ) той ми се обади и ме пита какво съм решила..
А аз.. - не оставих нещата така, за да решавам аз, а за да разбереш можеш ли без мен, или ще продължиш както си беше, ако е така знаеш какво трябва да направя, макар толкова много да те обичам, и аз да съм привързана към теб, но не колкото ти...
- аз искам да останем заедно, но щом ти не ме приемаш такъв какъвто съм, значи всичко свърши...
- значи всичко свърши така ли..
- явно да, щом ти така искаш.. приятен ден ..

След което аз се чувствах ужасно, така ли свършва всичко?? Такава ли ми е съдбата? Ще мога ли да го забравя, та това са почти 2 години..? Той сега как се чувства? Мислех, че когато това се случи той няма да ме остави, но се радвам, че не стана така, но и усещам такава празнина... как да я запълня.?? Не искам да се върна при него.. макар, че ако отида моментално ще се съберем.. - предполагам..

Е кажете .. какво мислите вие...?