Мдааа и аз съм така - давам,давам,давам, защото просто не представлява трудност за мен.Обичам да давам от себе си.Но когато усетя, че имам нужда от помощ, нужда от приятел/и, не смея да си я поискам,научих се да не споделям,защото имам чувството, че обременявам въпросния приятел примерно.Защото ме е страх да се "предам" и да получа нужната помощ.Считам го като инстинкт за самосъхранение.Да ти кажа, преди и аз мрънках, но разбрах, че така ми е по-добре.
Относно срама .. еми трябва да го преодолееш, няма кой да го направи вместо теб.Гледай положително над повечето(да не кажа над всики) неща и евентуално ще разбереш, че не е нужен срам, за да се чувстваш добре.