На кратко историята е следната - Преди бях разглезено момиченце, играех си с момчетата, не взимах на сериозно чувства и прочие.Нормално, бях и по-малка.След това, обаче срещнах едно момче, влюбих се, беше ни много добре заедно, за първи път обичах някой, след това обаче дойдоха кавгите и се разделихме.С тази раздялата асимилирах много неща и разбрах колко глупаво съм си играла с чувсвата на хората, реших да стана сериозна.Започнах да търся сериозна връзка, любов ако щеш..След няколко месеца сама,срещнах едно момче, в момента, в който го видях си го харесах.Поразпитах за него, запознахме се, започнахме да излизаме.Той също ме хареса и нещата вървяха добре, но един ден баааам, той просто не ме потърси повече, аз него също - на инат.И от тогава не съм го чувала, виждам го в месеца по три, четири пъти, но само толкова.Не сме говорили.Чувствам се страшно наранена.Не искам никой друг и не мога да срещна никой друг, който да ме грабне така.Всяко едно момче, което започне да ме занимава му давам Х-са, а то като че ли още повече започва да ме иска.Не мога да го преодолея.Дори не го познавам толкова добре, не съм до толкова влюбена в него, от колкото в самия спомен за него.Съсипвам се с всеки ден, приятелите ми също не ми помагат особено . .

Съжелявам за глупавата тема, просто имах нуждата да споделя и да бъда разбрана.