Ами проблема е в главите, а не в сърцата...

Аз съм във връзка от 3 години и половина, че и повече - скоро ще станат 4, но не бих казал, че сме влязвли в коловоза и рутината. Да, караме се, понякога аз създавам впечатлението, че се отчуждавам, но това е заради умора и натоварване - караниците ни не продължават дълго и това е - не държим негативни неща в нас и не ги натрупваме, а и рядко имаме поводи за откровени скандали.

За рутината - винаги в една по-дълга връзка настъпва този момент, затова е важно да се спазват две правила:

1. Лична свобода - много хора си мислят, че трябва всичко да правят заедно, да е споделено и да са нон-стоп един с друг. Аз определено не съм съгласен и подобен тип мислене е адски задушлив и води до ескалация на напрежението.

Аз искам да мога през уикенда да играя футбол, лятото да отида на фест с палатки или просто да изляза с приятели, да седна да си чета книга или да слушам музика (на слушалки, за да не й преча, де, винаги се съобразявам).

Тя на свой ред също иска да може да излезе с приятелки, да отиде на фитнес, да чете книга, да играе на ексбокса, да гледа някой сериал и т.н.

Даването на възможност за това "лично" време - без да се правят драми от тип на "ама защо сега не ми обръщаш внимание, ти не ме обичаш вече".


2. Ежедневието не трябва да е рутина - дали ще излезете на ново място, дали просто ще идете на разходка, на екскурзия. Да се видите с приятели, дори и заедно да изпробвате да сготвите някакво ново и непознато ястие - винаги е редно в общите ви занимания да има нещо интересно и ново.