Здравейте, ( :
ще се опитам да разкажа накратко нашата история с приятеля ми. С него всичко започна по доста странен начин, благодарение на неговия приятел и в същото време мой бивш. Уж всичко беше на бъзик ала-бала, но накрая така се хванахме и двамата един за друг, че още не можем да повярваме колко се променихме, заобичахме. Доста пъти е доказвал, че ме обича, аз също го обичам много. С него съм прекарала едни от най-хубавите си моменти и до сега такова нещо не съм изпитвала. Сигурна съм, че чувствата са взаимни, всичко е перфектно като изключим прекалената му ревност и бързото палене от най-малкото нещо. Почти на всяка караница се говори за раздяла и какво ли още не. Не мога да излизам където и когато си искам, с най-добрата ми приятелка сигурно вече месец стана не сме се виждали. Същност аз си излизам, но навсякъде съм с него. Харесва ми да си прекарваме времето заедно, навсякъде да сме заедно, но аз имам нужда и да излизам поне малко с приятелките си. Прекъснах всякакъв контакт с момчета, дори и най-добрия ми приятел, който още не знае какво се случва.. Зарязах доста приятели/приятелки заради него (някои наистина им беше времето, де.. той само ми отвори очите), но ме дразни това, че не мога да излизам особено сега в това хубаво време. Разбра се, че това лято няма да ходя и на море заради него, сега ми говори, че няма да празнувам и бала си. В същото време той може да излиза, а аз като направя проблем веднага се оправдава, че е с момчетата и няма никакви момичета. Че то и аз искам да излизам само с момичетата ама.. кой да слуша. В началото още като излизахме си нямахме никакво доверие. Той в миналите си връзки е изневерявал доста, аз един единствен път изневерих и то беше с него. Таман си казахме, че си имаме доверие пак станаха едни простотии и сега го чакам да видим до кога мисли да продължава така. Той ми се бърка повече отколкото нашите.. Разбрали сме се без изневери, много сме говорили по тази тема, обаче имам чувството, че нещо от приятелите си се вдъхновява да прави такива глупости. Аз до сега не съм позволявала на никое момче да ми се бърка така, нито пък той е правил такива компромиси на предишните момичета (докато се науча как иска да бъде той с момчетата беше доста трудно, защото не ми се е случвало такова нещо до сега).

Та исках да споделя и да чуя и вашето мнение. Какво бихте направили в такава ситуация? Всичко перфектно, само ревността ми пречи и се чудя дали някои ден ще ми се довери. Същност затова и търпя това нещо, за да видя дали ще се промени.. пък и май не съм готова за раздяла, не искам да се предавам така лесно.
Малко дълго стана, но благодаря на прочелите.