Защо ли все повече започва да ми се повдига от такива като горепосочените индивиди наричащи себе си мъже.
А за жените, които им вървят по свирката, включително и на авторката мога да кажа едно: Давайте в същият дух, наивничете, нямайте никакво самоуважение, бъдете изтривалки на някой си и не забравяйте постоянно да му попмате самочувствието надявайки се някога евентуално може би да се промени. И не се притеснявайте и по зле ще става колкото по зависими ставате. Да не говорим при евентуален брак. И шамари може да има някога, може и да се стигне до "любимата" ми фраза: "Той ме бие, защото ме обича", но нали сте влюбени.
Нека ви мачкат като така ви е приятно и нека са единствените хора, с които общувате щом така искате.Стоите си като отшелници пък ваще може да си правят каквото си искат.
Иначе да аз имам повод да разсъждавам така, защото и едно момиче, на което държа е в горе долу подобна ситуация и ми се иска да го кажа това и на нея само дето не смея, защото се познаваме и държа на нея пък и не съм в позицията да го направя. Дано и аз някога не се превърна в такъв "мъж".Като няма доверие няма смисъл от никаква измислена връзка, в която двамата много се обичали само дето "лекинко" не си вярвали нищо че доверието е една от основните съставки на любовта.