Хей.. Имам нужда от едно странично мнение.. та се пристраших да пиша.. И това е поредната пубертетска история, свързана с момчета.. Та запознах се с едно момче, с което мога да твърдя, че доста се харесахме.. но всичко хубаво си има край.. докато всички не знаеха за нас, нещата бяха чудесни и когато всички разбраха, започнаха да говорят какво ли не и ние се скрахме.. след което не си говорихме няколко месеца, искам да кажа, че м/у нас беше доста нажежено.. докато един ден /скоро беше/ дойде и ми каза цитирам "Виж, се някога трябваше да го кажа, но сега видях, че започвам да те губя.. Затова искам да знаеш, че след всеки един не съм спирал да те обичам.. След теб не мога и 3 дни с момиче да се задържа.. Просто те не са ти.. И сега когато разбрах, че той ще е твоя герой, когато най-добрия ми приятел дойде и ми каза стой на страна от нея, е токава осъзнах, че съм те изгубил.. затова няма да кажа, че те обичам, защото чувствата ми са много по силни.. " И да, аз така да се каже имах нещо с най-добрия му приятел, но все пак той беше в моето минало.. Бях се примирила, че нищо няма да стане и продължих на пред.. и тогава се появи той, неговия приятел.. И аз не знам как стана.. но стана.. И когато чух думите, които въпросното момче ми каза, не знаех какво да кажа.. и преди три дни чух думите " Мразя те, не искам да те виждам.. отново ме разби на хиляди пърченца.. " А дори нз какво стана.. но не е това въпроса.. защото аз знам, че той още има нещо към мен... и сега не ме боли.. защо?? И просто не съм готова, да излезна със цялата компания и да го видя.. Просто не знам какво става с мен... хем не чувствам болката, хем не съм говота да го видя.. просто не мога да си го обесня.. и все пак продължавам да твърдя, че той е най-хубафото нещо което ми се е случвало..