Хейй...дойде и моя ред да напиша нещо..не съм предполагала,че ще ми се наложи да питам непознати хора за съвет,нооо....това е то.
Та така накратко,имам приятел от почти 8 месеца с който много се обичаме и найстина знам,че много държи на мен.Проблемът е следния.Точно като по филмите,той е известен,познава целия град,бил е с много момичета и има голяма компания,и момичето ( в случая аз ) - неизвестна,срамежлива ( което ми е проблема ) ии ревнива....
От както сме заедно той не ходи никъде,може би защото просто не беше лято,и бяхме винаги заедно у тях или у нас.Сега времето се оправя и той отново иска да се събира с компанията си ( която е доста голяма ) и знае,че аз нямам особенно самочуствие,да не кажа никакво и ми каза,че няма да дели мен и приятелите си и ще ходя с него.От там тръгна всичко....Просто не мога да бъда сред хора.Не съм грозна,не съм глупава или някакъв изрод,че да има защо да ме е срам,но просто НЕ МОГА !
Имало е дни в които съм се надъхвала,казвала съм "Този път мога" и когато се срещна с много непознати,просто сгъвам.Не знам какво да говоря,постоянно си мисля,че говорят за мен,че ме коментират,че съм най-зле от всички.А не е така.От няколко дни мисля за това,как ще отида при толкова много хора,които не познавам.Приятелят ми ме подкрепя,казва,че ще ми погне за да преодолея тоя глупав срам,но само при мисълта за непознати хора и ме побиват тръпки.Знам,че звучи глупаво,но съм сигурна,че има поне едно момиче като мен,което няма самочуствие.Лично аз познавам и то дори е по срамежлива от мен.Преди бях като нея,но от както се запознах с момчето с което съм сега,сама виждам,че има промяна.
Всъщност аз даже не знам какъв съвет очаквам от вас.
Днес цял ден ми се върти из главата да се разделим,защото не искам да му причинявам всичко това.Ако е с мен,ще трябва да намира време и за мен,и за приятелите си,а като е с тях,постоянно ще мисля какво прави и дали има момичета...
То това е другият проблем.Казвал ми е,че е изневерял на последната си приятелка,с която е бил 2 години -7 пъти.Знам,че от тогава се е променил,личи си и съм сигурна.Проблема даже не е в това,че е изневерявал,а пак в мен.Бях чела,че ревността се проявява точно при ниско самочувсвие.Все си мисля,че ще намери някоя по добра,която ще му дава повече от мен.
Найстина знам,че причините са супер тъпи.Вярвам му,обичам го и не виждам абсолютно никаква причина да се разделяме,говорили сме стотици пъти по тая тема,добре той ще ми помогне,но аз как да го преодолея ? Този ужасен срам....