Здрасти, миличка. Аз по принцип пиша много рядко, но чета доста редовно и в твоята история видях себе си.
Моята ситуация е същата, само че в допълнение към това приятелят ми има основно приятелки-момичета. Уверява ме, че са само приятели и не ми е дал повод да се съмнявам, макар че някои от тях са с... как да го кажа... доста "свободно" поведение и понякога почвам да се вкарвам във филми покрай тях... С времето обаче си дадох сметка, че един вид само си маркират територията, защото мислят, че присъствието ми застрашава техните позиции.

Иначе съм същата като теб - все си мисля, че някоя е с по-хубава кожа, с по-красиво тяло, с по-дълги крака... И самочувствието ми отива по дяволите, така че цялата ми вечер се скапва. Само че си дадох сметка, че това още повече пречи.

Ето какво правя (не съм сигурна, че работи, но поне не пречи засега):

1. Като се съберем с неговата компания, обикновено все има по някой друг нов човек там, който също не познава другите. Почвам да си лафя с него, щото все пак сме на едно дередже. Така ще изглеждаш много по-контактна и няма да те мислят за темерут (а и ще се чувстваш по-добре).

2. Като почнат да му хвърлят белтъци насреща и да му се слагат, си повтарям да броя до 10, усмихвам се аааадски мило и дори не показвам, че съм го забелязала (или че ме е притеснило). Все пак, важното е с кого се прибира той, нали? С което стигаме до 3:

3. 8 месеца не са малко време. Явно момчето ти държи на тебе и ще бъде адски малоумно да го зарежеш заради собствената си несигурност. Поговори отново с него, обясни му какво те тревожи и го помоли да ти помогне. Кажи му, че не се чувстваш в свои води в тази компания и не си сигурна дали ще можеш да се адаптираш, но че искаш да опиташ заради него. А, да - и му кажи, че дори и да харесваш приятелите му, искаш да си имате време само за вас двамата. Не знам колко често излизате, но ако се виждате 5 дни в седмицата, нека 3 от тях са си само за вас, а другите 2 - с компанията му. И единият от тия двата пъти си измисляй някакво оправдание или директно му казвай, че не ти се ходи. Ако ти се разсърди, му обясни, че искаш да има и малко време да се види спокойно със своите хора, без да си мисли дали на теб ти е окей в момента и да те обгрижва. Би трябвало да те разбере. Така ще си сведеш срещите с компанията му до 1-2 седмично (не знам колко често излизате).

4. Този ти проблем със самочувствието ще ти пречи и по-нататък, уверявам те. Затова започни да работиш по въпроса. Тръгни на някакъв спорт или на танци. Едно, че ще си изваеш тялото много яко и второ, ще се чувстваш страхотно заради хормоните и заради усещането, че правиш нещо за себе си.

Погледни се в огледалото и ще видиш много готина личност. Направи си сметка на постиженията и си прецени колко струваш като човек. Бас ловя, че равносметката ще ти хареса. Пък и, в края на краищата, твоят човек е С ТЕБ, нали? Значи вижда вероятно още повече, отколкото ти - повярвай му.
Колкото до ревността - не я показвай. Ако има нещо, което те тревожи, изчакай да ти размине и говори спокойно с приятеля си. Повечето мъже оценяват искреността и биха предпочели един нормален разговор пред истеричен скандал или сцени на ревност, породени от ниско самочувствие.
И последно - излез от филма. Аз още работя по въпроса, но ми се струва, че посоката е тази.
И сори за фермана, ама... то опит ли бе, чудо ли...