SlowDownBaby, послушай девойката и стига се спича. Все пак нейното положение е близко до твоето.

Това с "известността" съм го преживял и аз - като бях 11-12 клас познавах повечето млади хора в Бургас (да, точно там), движех с голяма компания, като тръгнех по центъра виждах 1 тон приятели и познати, познавах нацепени батки, мутри, дилъри, манекенки, въобще чувствах се като "голям пич и връзкар". Разцепвахме се от купони, не ни пукаше грам, животът беше песен.
После завърших и отидох да уча в друг град, всеки от компанията пое по пътя си, на моменти сериозно ми липсваха дивите купони, но новото ежедневие ме накара да осъзная, че не те са най-важното нещо и малко по малко им е минало времето.

Казвам ти всичко това, за да ти покажа цикличността и повтаряемостта на тея неща. Сега е приятелят ти, след него ще са други, после трети и така. В пубертета човек има нужда от тея неща, има нужда да се чувства значим и забелязван, да е в центъра на вниманието. Това обаче е до време.

Стигаме и до теб. Това, че си по-интровертна в никакъв случай не означава, че си нещо по-малко от въпросните "готини пичове и п.и.ч.к.и". И те си имат проблеми, и те си имат комплекси, просто ги прикриват по-умело. Чувствай се равна с тях и 100% ще намерите общи теми за разговор. С някои дори може да се сприятелите. Затваряйки се в черупката си, не печелиш нищо.

И не прави върховната глупост да зарязваш човека, когото обичаш заради някакви си предразсъдъци и притеснения, щото ще страдате и двамата.

Дано съм ти бил полезен.