на 20 съм ,тя ги навършва също след наколко месеца...разбиране съм проявявал винаги,старание още повече ,нещата наистина бяха сериозни познавах се с техните събирахме се тва онова родителите и ми се кефиха доста ,но това е ставало постепенно разбира се ,не извднъж и незнам какъв проблем може да е просто момичтата са така винаги могат да се хванат за нещо и да недоволстват[/quote]

Ох ами какво да ти кажа,за жалост е така.От няколко дена ми е криво заради едни проблеми,а през цялото време си го изкарвам на приятеля ми ! Ако и при теб е било така..не знам.И все пак ако ти липсва защо не опиташ ?? Аз бих постъпила така,или както каза GossipGirl изхвърли всички неща от нея,сигурна съм,че е трудно,но все пак поне няма да мислиш толкова за нея.
Абе за Бога какво говоря....
Остави я,да не ти пука.
Знаеш ли,два дена след като се разделих с първия ми приятел,се запознах със сегашния,който обичам повече от всичко на света ! Така че,сигурна съм,че е било за добро.След седмица,месец ако щеш,ще срещнеш някоя много по - добра,с която ще си много по щастлив !