Всички ми омръзват

[babity]

Не съм сигурна, че темата е точно за тук, защото не става дума точно само за отношенията ми с мъжете, а въобще с хората. И така... наистина всички ми омръзват. Имам приятен характер, търпелива съм с хората, дори много често ме вземат за довереница по тази причина, което е отвратително. Изключително бързо се сближавам с хората. Обаче съм супер обсебваща и предпочитам да имам контакт само с един човек, но наистина да сме неразделни. И това се случва, но след известно време се разочаровам. Намирам недостатъците им един след друг и накрая осъзнавам, че тези хора не ме заслужават... и ги сменям. На мен това не ми пречи, и така съм си добре. Просто една вечер си разсъждавах на тази тема от нямане на работа. Реално аз имам ли проблем или е от прекалено многото свободно време?

[TheBeliever]

Няма човек без недостатъци. Ти също имаш такива, но хората те търпят. Да, според мен имаш проблем.

[BeRSeR]

тъй като имаш мн. свободно време се замисли дали тези недостатъци които намираш са обективни или само ти ги виждаш..бях дълго време с такова момиче до себе..изкарваше ми 316 кусура ,от които реални бяха 2-3 макс

[BlindedAngel]

Обсебваща си - това е отблъскващо ( не ти го казвам с цел да те обидя ).Ако някое момиче почне да ме "обсебва", то тя навлиза в личното ми пространство, а от там почват караниците и скандалите.Явно трябва да намериш някой с твоя характер, сигурно ще има някъде

[PyCoKoCkA93]

Момиче нищо лично,но ти имаш СВРЪХ его и прекалено високо самочувствие за себе си,което надали има пълно покритие.Преди да критикуваш околните и техните недостатъци първо обърни внимание на своите.По този начин ще започнеш да цениш хората около теб много повече...

ПП:Един съвет-не бъди толкова обсебваща,защото всеки има нужда от лично пространство + това човекът е социално ориентиран и има нужда от контакт с много хора

[Sh@d0w]

Нали знаеш сентенцията-приятел е този,който знае всичките ти недостатъци и все още е до теб.

Научи се да приемаш хората такива,каквито са,няма перфектни хора.Може би тогава ще си намериш истински приятели

[babity]

Ама аз имам истински приятели. Говоря за новото ми обкръжение. Сега университета ме принуждава да се запознавам и в различни моменти да съм в различни отношения с хората. Аз имах високи очаквания, а колкото и да се опитвам да се сприятеля с колеги... получава ми се, обаче после винаги намират начин да ми паднат в очите. И въобще не говоря за някакви дребни недостатъци, които мога да си ги измисля. Имам предвид неща, с които аз лично не мога да направя компромис като поведение на публично място, възпитание и обноски... такива неща. Не е като да не харесвам някой, 'щото прическата му е зле. Разбира се, обстоятелствата ме принуждават да поддържам отношения с тези хора и аз си се справям много добре. Много съм добродушна, повечето хора ме харесват. Иначе... с гаджетата е различно. С тях не съм толкова обсебваща, колкото с приятелите си, дори напротив. Обаче наистина не познавам някой, който да ме заслужава.

[Sh@d0w]

@babity знам как е и аз тази година съм първи курс,запознах се с много нови хора.Въпреки че първото впечатление е най-важно не бързай да си вадиш изводи за човека.Знаеш как е всеки гледа да направи впечатление в началото,да се изфука.Но за да оцениш истински един човек,трябва да прекарвате повече време,за да добиеш представа.В моя случай-някои от момичетата в групата ми допаднаха от първия момент имаше и две от които не бях очарован.Събирахме се вечер след лекции я на дискотека,я в някое общежитие хората от групата един вид да се поопознаем.И знаеш ли точно тези,които не ми правеха особенно впечатление,даже мога да кажа ми бяха безразлични сега сме почти неразделни.

Не отричам че има и хора като в твоя случай,от които просто струи простотия.Тях просто ги отбягвай.Но идеята ми беше такава-не бързай да съдиш за човека от първото впечатление или издънка-дай им време да ги поопознаеш

[babity]

да, да, да. Те и моите първоначални впечатления се обърнаха наопаки после. Ние сме на групи от по 10 човека и само за няколко седмици си намерих мястото. Просто докато го намеря смених няколко компании. И тъй като преди бях още по - мекушава и винаги обвинявах себе си за чуждите недостатъци и грешки, а сега преспокойно казвам на всеки какво харесвам и какво не в него, се замислих дали проблемът не е в мен. (но продължавам да смятам, че не е)

[Sh@d0w]

Просто имаш твърде високи критерии скъпа и хора неспособни да ги изпълнят...а това да обвиняваш себе си за чуждите недостатъци е доста глупаво

[Rorschach]

Глупости - да правиш компромиси само със себе си, за да могат другите да си веят кусурите.

Истината е, че с времето трябва да се научиш да спазваш лека дистанция между теб и хората - да не влизаш в рутина и т.н.

Също не смятам, че трябва да се насилваш да си приятел с някой, който има недостатъци, които те дразнят. Това е най-голямата тъпотия на хората, които са писали в темата и ми е жал за подобни конфомистчета.

[LadyDi]

Просто имаш твърде високи критерии скъпа и хора неспособни да ги изпълнят...а това да обвиняваш себе си за чуждите недостатъци е доста глупаво

Защо пък да няма високи критерии за хората, които ще са около нея?

[valdesbg]

Искам да изкажа открито несъгласие с всяка една дума на авторката.

Надя казвал съм ти го и преди - казвам ти го и сега. Вдигни си самочувствието и си го покрий с нещо реално, свали си критериите спри да мислиш че връзката е за да ти излекува нещо, да ти реши проблемите или да те направи по-добра.

И така


Лейди - щото е смешно да имаш мега високите критерии към другите, и сам да не можеш да си покриеш дори една десета от тях.

[LadyDi]

Лейди - щото е смешно да имаш мега високите критерии към другите, и сам да не можеш да си покриеш дори една десета от тях.

Aма това си е въпрос на личен избор. Или имаш високи критерии и се примиряваш с факта, че няма да имаш много приятели. Или си с ниските критерии и се нервиш, защото си заобиколен от идиоти.

А това дали сам можеш да си покриеш критериите е съвсем друг въпрос. Но в крайна сметка, приятелите си ги избираш сам.

[valdesbg]

Да де... идеята е че нямам моралното право да казвам на детето си/съпруга си/брат си "Спри цигарите" при положение че съм комин на пълен работен ден, не мислиш ли?

И поста ми е насочен именно натам - нека авторката първо си изравни критериите с възможностите, и чак тогава претендира за каквото и да е.

Просто съм малко по запознат с историята

[Rorschach]

Ако е истина, че "с какъвто се събереш, такъв ставаш" - то по-високите критерии са желание за израстване.

[LadyDi]

Да де... идеята е че нямам моралното право да казвам на детето си/съпруга си/брат си "Спри цигарите" при положение че съм комин на пълен работен ден, не мислиш ли?

Ами не, не разбирам. Защо да нямаш моралното право да кажеш на някой, че цигарите са вредни? Все пак, той (също като теб) има правото да направи информиран избор. Т.е. ти му казваш, че е вредно да пуши, а той може да избере да си трови живота, както си направил ти.

Нещо бъркаме двата щата, струва ми се.

Така както аз имам правото да имам високи критерии и да подбирам приятелите си особено внимателно, така и другите хора могат да го правят. Да, това сигурно ще ме свали от доста френдлисти, но пък какво да правиш - не може да се угоди на всеки и навсякъде. И когато си поставям критериите за приятелите, го правя с пълното съзнание, че едва ли ще ги покрият повече от 2-3 души, но пък на мен си ми стигат.

Разбираш ли какво се опитвам да кажа, че тая сутрин не ме бива много в обясненията.

[Sh@d0w]

Ами не, не разбирам. Защо да нямаш моралното право да кажеш на някой, че цигарите са вредни? Все пак, той (също като теб) има правото да направи информиран избор. Т.е. ти му казваш, че е вредно да пуши, а той може да избере да си трови живота, както си направил ти.

Нещо бъркаме двата щата, струва ми се.

Така както аз имам правото да имам високи критерии и да подбирам приятелите си особено внимателно, така и другите хора могат да го правят. Да, това сигурно ще ме свали от доста френдлисти, но пък какво да правиш - не може да се угоди на всеки и навсякъде. И когато си поставям критериите за приятелите, го правя с пълното съзнание, че едва ли ще ги покрият повече от 2-3 души, но пък на мен си ми стигат.

Разбираш ли какво се опитвам да кажа, че тая сутрин не ме бива много в обясненията.

Какво общо имат цигарите с темата?Както и да е примера не е удачен,щом човека е направил този избор,той най-вероятно знае рисковете,да не говорим че върху самата кутия цигари си пише.Но пак не зацепвам какво общо има този пример.Не би общувала с човек,само защото пуши ли?Боже,ами ако майка ти примерно пуши и с нея ли не би общувала?

С извинение но или не схващаш смисъла на темата или наистина нещо ти хлопа.

Авторката говори за тип характер,начин на държание и общуване...

[LadyDi]

Айде да изчетеш какво сме си писали с valdesbg, и после да ми обясняваш, че нещо ми хлопа, а?

[valdesbg]

Да, Марина.. разбирам те прекрасно. И пак ще кажа моя пост не е срещу високите изисквания. Даже съм ЗА тях. Щото както сама каза - дали ще съм заобиколен от кретени или интелигентни хора си е мой личен избор. Аз предпочитам вторите. А който има брадичка, ще си купи и гребенче, нали?

Въпроса е да са адекватно подплатени отвътре тези високи критерии. Или иначе казано - ако искам Ферари - окей, няма проблем. Въпроса е дали след това ще мога да го поддържам адекватно. Щото нали се сещаш че не гори 5 градско най-малкото. Ей тук е нещото, на което наблягам аз.

В случая с цигарите - в случая не му казваш че цигарите са вредни. Не му съобщаваш факт. Казваш му на човека да спре да ги пуши, поради еди какви си причини(или не му казваш по какви). И тук вече нещата се променят. Подбуждаш го да направи някакво действие, което ти сам не си предприел. Нямаш моралното право, защото просто не даваш никакъв пример в подкрепа на своите думи. Да, всеки може да се информира и да си прецени. Но не това имам предвид... по скоро когато искам нещо/подканвам някого за нещо/изисквам нещо от някого... трябва да съм убеден че аз мога да покрия моето изискване/искане/подбуда на 100%.

Или въведено в прост пример: "Аз ще се събирам само с добре облечени хора, които разбират от коли." Да де, ама нали се сещаш че за целта аз също трябва да съм добре облечен и да разбирам(поне малко) от коли. Щото иначе ще е най-малкото смешно, а най-много жалко. И рано или късно ако не се кача на нивото на хората с които се събирам.. ще бъда изхвърлен от компанията.

Което отново е нещото, което аз се опитвам да кажа - ще се кача на нивото, което искам да притежават всички хора, с които искам да общувам, и чак след това ще започна да искам и търся хора, които са достигнали това ниво. Иначе е същото да искаш от шефа ти да ти увеличи заплатата, щото заслужаваш повече, ама да не ти променя естеството на работа.

едит: Радко реши да се разпишеш просто, нали? Нищо че няма връзка.

[TheBeliever]

Да де... идеята е че нямам моралното право да казвам на детето си/съпруга си/брат си "Спри цигарите" при положение че съм комин на пълен работен ден, не мислиш ли?

Ами не, не разбирам. Защо да нямаш моралното право да кажеш на някой, че цигарите са вредни? Все пак, той (също като теб) има правото да направи информиран избор. Т.е. ти му казваш, че е вредно да пуши, а той може да избере да си трови живота, както си направил ти.

Да кажеш, че са вредни, да. Но да го караш да спре да пуши, докато ти самата опъваш поредния фас е най-малкото двулично. Поне аз така разбирам примера,, даден от Валдесбг.

И съм напълно съгласна с него. Не е морално да изискваш от човека срещу теб качества, които ти самия не притежаваш. Подчертавам - изискваш. Да очакваш от приятелите си лоялност и дискретност, примерно, а ти самия да клюкариш и сплетничиш зад гърбовете им.

[Sh@d0w]

Прочети ми пак поста и може да схванеш идеята.

Или имаш високи критерии и се примиряваш с факта, че няма да имаш много приятели. Или си с ниските критерии и се нервиш, защото си заобиколен от идиоти.

Тук съвсем започна да се вкарваш във филма.Чак пък да държиш толкова на критериите си,че да стигнеш дотам почти да нямаш приятели не ми се вижда нормално.

Хубаво-имаш критерии,които човек трябва да изпълни за да можеш да го наречеш свой пирятел.Но това че по-голяма част от обкръжението ти не отговаря примерно на някои неща,не значи да спреш всякакъв контакт с тях и да се правиш на отшелник.Просто гледаш да се сработите,след време решаваш,че си е заслужавало да преглътнеш част от егото си и разбираш,че въпреки липсата на дадено качество у този човек,той би могъл да ти бъде приятел,защото пък има други положителни черти.

Говоря за малки разминавания в очакванията.Не казвам че примерно ако приятелите ти се друсат и ти трябва да го правиш.Но трябва да се научиш да правиш компромиси.Идеални хора няма,а ако ти се мислиш за такава тънеш в дълбока заблуда.

[LadyDi]

Или въведено в прост пример: "Аз ще се събирам само с добре облечени хора, които разбират от коли." Да де, ама нали се сещаш че за целта аз също трябва да съм добре облечен и да разбирам(поне малко) от коли. Щото иначе ще е най-малкото смешно, а най-много жалко. И рано или късно ако не се кача на нивото на хората с които се събирам.. ще бъда изхвърлен от компанията.

Да, обаче я има и другата зависимост - че тези хора, с които искаш да се събираш ти, също могат да изберат дали да се или да не се събират с теб. Разбираш ли? Както каза Rorschach - с какъвто се събереш, такъв ставаш. И ако са ти високи критериите, потстепенно, съзнателно или не, ти също ще подобриш качествата си.

Смисълът е, че не е редно да я съветвате да си понижи критериите за приятелите си. Дори напротив, трябва да ги поддържа високи и да се нагоди според тях.

[LadyDi]

Прочети ми пак поста и може да схванеш идеята.

Или имаш високи критерии и се примиряваш с факта, че няма да имаш много приятели. Или си с ниските критерии и се нервиш, защото си заобиколен от идиоти.

Тук съвсем започна да се вкарваш във филма.Чак пък да държиш толкова на критериите си,че да стигнеш дотам почти да нямаш приятели не ми се вижда нормално.

Хубаво-имаш критерии,които човек трябва да изпълни за да можеш да го наречеш свой пирятел.Но това че по-голяма част от обкръжението ти не отговаря примерно на някои неща,не значи да спреш всякакъв контакт с тях и да се правиш на отшелник.Просто гледаш да се сработите,след време решаваш,че си е заслужавало да преглътнеш част от егото си и разбираш,че въпреки липсата на дадено качество у този човек,той би могъл да ти бъде приятел,защото пък има други положителни черти.

Говоря за малки разминавания в очакванията.Не казвам че примерно ако приятелите ти се друсат и ти трябва да го правиш.Но трябва да се научиш да правиш компромиси.Идеални хора няма,а ако ти се мислиш за такава тънеш в дълбока заблуда.

Говориш за същото нещо. Високите критерии не означават списък, по който да отмяташ хората. А да знаеш кои са важните неща, които търсиш в тях и да не се примиряваш с по-малко. В крайна сметка, ако ти държиш да си приятел с някого и това е ценно за теб, по някакъв начин ще се опиташ да покриеш неговите критерии. Обратното също е в сила.

Май наистина не се изразявам добре днес, защото очевидно не ме разбирате.

[Rorschach]

Sh@d0w


ти да не мислиш, че критерии означава един чеклист с качества?

Какви са тези неща, които говориш тук и създаваш смут сред мозъчните ми клетки - ясно се казва, че имат негативни черти, които не биха могли да бъдат преглътнати и създават неудобство на конкретния индивид.

Има хора, които са пълни с добри черти, а само една тяхна да е негативна в твоите/моите очи и това да ви пречи да "мелите заедно".

А съветчетата да се задоволяваш с това, което имаш или дори да намаляваш изискванията са ми толкова странни, дори бих го нарекъл плашещи. Това просто ми говори за посредственост и нежелание за развитие...